Левски с право въстана срещу дузпата при 0:1 с Берое, но съдийството е от последните проблеми на „сините“. Преди 12 дни на сбирка на ръководството и фенклуба с видни привърженици на „Герена“ един от най-големите левскари Георги Марков се разплака, докато държеше тъжна и ядна реч.
„Каква „Синя” Коледа ще празнуваме?! Не виждаме ли, че няма Левски?! Как прогонихме и обидихме легендите на клуба?! Как няма едно останало нещо, за което да се хванем и да кажем, че е достойно за Левски?!“
Така издумал 63-годишният заместник-председател на управителния съвет, твърдят очевидци. Жалко, че нямаше камери, защото речта явно е била достойна за Левски. И сълзите. Жалко и че управата криеше събранието до последно и не допусна журналисти, а после се мина с мълчание или формални изявления. Впрочем, и това не е Левски.
Мъжките сълзи са последното, което идва преди загубата на надежда. А надеждата няма да изчезне, защото за век история Левски е обикнат от милиони. Те лесно няма да станат безразлични. Но топлотата им в последните години се замени от хлад, яд, чудене какво става.
И не е драмата в една дузпа, загубата от Берое, мястото в класирането, четирите сезона без купа, позора срещу ЦСКА или липсата на пари. Това е част от футбола, поправими неща. Нищо чудно „сините“ да ударят армейците в събота, после Литекс и Черно море, и пак ще се усмихнат. Ще се заговори за възраждане, за титла и купа. Също като преди точно половин година.
Победна серия с Николай Митов. И илюзии, че има отбор и всичко е наред. Онова 1:1 със Славия на 25 май бе справедливо. Защото Левски нямаше шампионски отбор, нито шампионска игра. А този горд (по принцип) клуб е достатъчно благословен от съдбата и от историята, за да получава нещо даром.
Виждате ли днес шампионска игра и състав? Мощ? Вяра? Единство? Светло бъдеще?
Един чисто духовен детайл. На онази сбирка с ВИП фенове звезди(чки) се оказаха трима тв герои. Бяха поканени десетки, които не дойдоха, а още повече бяха забравени, поради лоши познания на „Герена“. Как не се появи един известен интелектуалец, певец, композитор? Те или не искат да се вясват, или в клуба не знаят, че са лев-скари... Е, това Левски ли е?
Става дума за успели с талант, ум и характер хора. Могат да бъдат полезни, нищо че не ходят на стадиона. Само че те неслучайно не ходят на мачове и сбирки. И не се тупат в гърдите какви левскари са. Като ония, дето всеки мач са на стадиона, но съблякоха Ивайло Петев - поръчкови нагли типове. Усещате ли парадокса? Достойните за Левски ги няма. И затова не се чудете защо го няма Станимир Стоилов или Наско Сираков. Или защо легенди си тръгнаха обидени и осквернени: Мъри, Наско, Георги Иванов, Боримиров.
Апропо, на сбирката присъстваха фенове, които бяха в групата, съблякла Петев. Е, как да има игра, отбор, купи? В един истински гранд, какъвто си остава Левски, те всъщност са следствие на духа. Не е обратното, хора.
Левски (а и ЦСКА) не е индивидуален, изкуствено създаден проект като при водачите в класирането. Там всичко зависи от един човек. Който утре може да прекръсти тима на ФК Ловеч или ФК Разград. Левски зависи от милиони. Клубът е такъв, защото в него са вложени милиони усмивки и сълзи - чисти и добри чувства, въпреки че става въпрос за някакъв си футбол. Левски е бил символ. А днес е жертва като цяла България - криза на културата и духа, вярата и надеждата, единството и истината, почтеността и съчувствието, усмивките и чистия помисъл.
Криза на обичта. Това е страшното, най-страшното. Купите ще дойдат рано или късно. Смущаващото е какво ще стои зад тях. Защото Левски не е само купи.
Ростислав Русев, в-к „Труд”