Халф на Пирин се закани за ЦСКА: Ще им създадем проблеми!

– Да, разбира се, че може да вземе, колкото и нескромно да звучи. Първите ни два мача от сезона не се развиха така, както искаме (б.а. – загуби от Ботев Пд с 1:2 и от Берое с 2:3) и бяха неблагоприятни. Но срещу ЦСКА 1948 показахме добра игра. Затова отиваме на „Армията“ със самочувствието и с желанието да вземем точки.

Знаеш ли, че тимът никога не е печелил визита на червените в първенството?

– Не, сега го научавам. Но се надявам да вземем нещо, защо не и три точки. Ще се радвам, ако станем първите играчи на Пирин, печелили на „Армията“. Така ще останем в историята.

С какво може да изненадате противника?

– Пирин има силни страни. Като се започне от големия и задружен колектив. Събрани са доста футболисти с характер. Имаме и подходящи играчи за контраатака. Мисля, че с бърз преход в нападение ще можем да създадем проблеми на ЦСКА.

Кои са най-опасните играчи на съперника?

– Не бива аз да говоря за противника. Но ЦСКА определено знае как да създава проблеми по фланговете, откъдето да центрира топката в пеналта. При статични положения също се справя много добре. През седмицата отработвахме ситуации и ще се радвам да им се противопоставим.

Може би ЦСКА ще бъде раздразнен и допълнително мотивиран от загубата от Виктория Пилзен в Лигата на конференциите…

– Може би. Не можем да очакваме те да мислят за реванша. Но ние гледаме нас си, да си оттренираме нашите неща. Мисля, че разучихме противника, който може да бъде много опасен.

В предишния кръг отбеляза рядко красив гол. Какво си помисли, когато вкара в 13-ата секунда?

– Бях много щастлив. Отнехме топката в полето на съперника, а след това я получих на удобна дистанция -около дъгата на наказателното поле. Знам, че притежавам тежък удар и се пробвах. Без да се замислям, стрелях и се получи хубав гол. Бих я с повече сила, а за мое щастие стана неспасяемо попадение – топката влетя в горния ъгъл.

От началото на сезона Пирин показва динамичен футбол, а в мачовете ви има много голове – получавате, но и вкарвате. Ще продължи ли това?

– Не се притеснявам, дори съперникът да ни отбележи гол, защото знам, че в нападение имаме бързи и опитни футболисти. Имаме всичко, което е необходимо на един отбор, за да обърне развоя на даден мач. Надявам се срещу ЦСКА пак да покажем резултатен футбол в атака, а ако може, отзад да задържим нулата - да не ни вкарат.

Как промени играта ти мениджърът Уорън Фийни?

– Доста я промени. Знаете, че Пирин ме взе от Етър. В последните мачове за великотърновци играех като централен защитник. На този пост бях използван шест месеца и горе-долу вече бях свикнал на него. Той обаче видя други качества в мен и ми повярва. Видя, че съм мощен, че мога да се включвам от задна позиция в нападенията. Вдъхна ми увереност, смени ми поста. Радвам се, че по някакъв начин му се отблагодарявам. От футболист само с дефанзивни функции, той ме направи опасен и в предни позиции. Обичам да атакувам от втора линия, да дебна за подавания или отбити топки около наказателното поле. За да правя всичко това, заслугата е на Уорън Фийни.

Помага ли ви това, че ядрото от футболисти е от Благоевград или Македонския край и са минали през школата на клуба?

– Разбира се. Хубаво е, че доста момчета се върнаха в града и сега разполагаме с много опитни футболисти. Повечето играчи сме от тук, знаем за какво иде реч в този край. Сплотени сме, което ни помага.

Плюс ли е за Пирин, че доста от играчите ви са преминали през ЦСКА?

– Най-вероятно. За мен ще е нормален мач, вярвам, че и за тях. Наясно са каква ще е обстановката и какво да очакват.

От Благоевград през Ловеч, Добрич, Русе, Велико Търново и отново в Благоевград…

– Така се случи (смее се). Но най-добре си е вкъщи, в Пирин. Сега се чувствам отлично, до семейството и приятелите съм, чувствам огромна подкрепа. Иначе на 14-годишна възраст напуснах Благоевград, за да отида в школата на Литекс. Потърсиха ме и след ден размисъл приех да замина.

Правиш дебюта си в професионалния футбол при легендата Христо Стоичков, какво ти даде той?

– Много увереност. Невероятно е, че такъв човек ми бе треньор, когато бях на 17-18-годишна възраст. От такива хора може, а и трябва да попиваш като гъба. Може само да си радостен, че си бил близо до тях. Христо Стоичков просто заразява с хъс и характер. Той е роден лидер, иска винаги да побеждава. Ние малките го гледахме зяпнали и всеки ден бе истинска радост, че се учим от него.

В отбора има доста опитни играчи, но напират ли младоци отдолу?

– Да. Но всичко си зависи от тях. Трябва да научат едно – да не спират да се борят. Сега имат идеален шанс. В Пирин има отлична организация и футболисти, които да следват. Ако не бъркам – в състава разполагаме с четирима, носили лентата на националния отбор – Николай Бодуров, Петър Занев, Светослав Дяков и Станислав Манолев. И не само малките се учат. Аз също го правя, въпреки че вече съм на 26 години. Радостен съм, че съм около такива футболисти. Всеки ден с тях е полезен за мен – виждаш как се хранят, тренират, възстановяват. Около тях само може да растеш.

Какво за теб е Пирин като момче от Благоевград?

– Сбъдната мечта. От малък татко ме водеше на стадиона. Аз живеех на 300 метра от него, запалих се. Като всяко момче исках един ден да играя там, а хората от града да ме подкрепят. Затова и съм изключително щастлив, че сега съм в Пирин. Преди време тръгнех ли да изкачвам стълбите на стадиона, и настръхвах. Ходехме да ритаме над него, за да гледаме футболистите, когато тренират. Надявах се да съм на тяхното място, за мен е щастие, че точно така се получи. Няма да забравя атмосферата на мачовете срещу Левски и ЦСКА, пълния стадион, при това още я имаше и дървената трибуна. Радвах се на хъса, с който играят нашите футболисти, защото всеки знае, че в този край именно това се цени най-много.