Георги Марков: Със Септември Чандъров ще постигне това, което не му дадоха в Ботев

Бившият защитник на Ботев, Левски, Локо (Сф) и националния отбор Георги Марков празнува днес своя 45-ти рожден ден. Макар годишнината да не е кръгла, все пак си е достатъчен повод, за да погово­рим отново с доскорошния шеф при „ка­нарчетата" и настоящ в Септември. Той има с какво да се похвали в своята карие­ра, а на терена се засече и с Христо Сто­ичков и още няколко от звездите в злат­ното ни поколение, и с доста футболис­ти, които все още продължават с изявите си по терена.

Жоро, освен здраве, има ли нещо по-специално, което си пожелаваш за празника?
- Късмет. И да вкара­ме Септември в елита. Да върнем традиции­те на този клуб и да помогнем на талантливите момчета, които имаме, да развият качествата си.

Кой е най-хубавият рожден ден, който си спомняш от детството насам?
- Всичките са добри, след като ги празнува­ме. Няма някой лош. Щом празнуваш, значи си здрав и всичко е на­ред. Аз не държа и ни­кога не съм държал на подаръците, важно е уважението.

А как почиташе празника по време на зимните лагери като играч?
- Черпех. До 2011 г. винаги съм бил на лагер на 20 януари. Ядем бон­бони, торта, най-много по някоя биричка за съ­отборниците. С Илиян Стоянов бяхме в една стая и заедно празну­вахме.

Кой от футболните хора, с които си рабо­тил, не пропуска да ти се обади?
- Доста са, не ги броя. Коловати най-малкото ще напише нещо. Лошо­то е, че годинките си ми­нават една по една и остаряваме лека поле­ка.

Къде ще празну­ваш този път и имаш ли някаква традиция свързана с рождените дни?
- На ресторант. Хапване и пийване в добра компания и с любими хора.

Като човек прежи­вял инфаркт, какво мо­же да кажеш на Хрис­то Бонев и случилото се преди две години в Турция ли бе най-голя­мото изпитание, което ти предложи живота?
- Може би. Не съм го прекарал толкова теж­ко, но то не пита. Поже­лавам му по-бързо озд­равяване. За това, човек трябва да си обръща внимание на здравето, другото е преходно. Без друго може, без здраве не.

Как си налагаш да си по-спокоен с всич­ки тези нерви около българския футбол?
- Старая се, но не мо­га. Няма как. Много мал­ко неща са организира­ни, както трябва. Доста неща трябва да се подредят, за да се оправим.

Вече има раздвиж­ване около селекция­та на отборите в Първа лига, мислиш ли, че през пролетта те ще са по-силни и ще има по-интересни мачове?
- Винаги има интерес­ни мачове. Важно е всички да се подготвят по най-добрия начин. Всеки да си постигне целите. Чакаме начало­то с нетърпение. Дано да няма контузии.

Левски ще успее ли да направи добър отбор, с който през ля­тото да търси по-трай­но присъствие в Евро­па?
- Левски си е Левски. Ще направят. И ще бъде хубаво поне още един отбор освен Лудогорец, да се задържи по-дълго в турнирите.

Чуваш ли се с Ники Костов и какво прави той след раздялата с Ботев?
- Почива. Във Варна си е, чака оферти. Уп­рекваха ни с него за чужденците в Ботев, ама сега са доволни от трансфера на Жоао Пауло. Рафаел също беше добър, но се контузи. Лъчо Балтанов също из­лезе от състава и това се отрази на резултати­те в началото на сезона.

Ще е успее ли Ру­мен Чандъров да нап­рави със Септември това, което в Ботев не му позволиха?
- Естествено, като го познавам, колко е амби­циозен. В Ботев ще съ­жаляват, че си тръгна. Защото той обича фут­бол и имаше добър про­ект, който сега съм сигу­рен, че ще развие. По­вече хора като него и Стойне Манолов за нуж­ни за футбола. Такива, които да дават пари, за­щото без тях нищо не става.

А да очакваме ли скоро и чужденци в отбора?
- На този етап не. По­вече шанс ще се дава на момчетата от школа­та. Като влезем в елита, е друго. При нас сега има добри момчета, кои­то заслужават шанс да играят и не мисля, че друг отбор с високи це­ли залага на толкова млади момчета.

Държиш рекорда за най-много жълти и най-много червени картони в историята на „А" група, как прие­маш това постижение?
- (Смее се) Нормално. Такъв съм си, по-избух­лив. Хубаво е, че ме помнят дори и с карто­ните. Мисля обаче, че имам и важни голове, а и някои доста красиви. Колко всъщност са ми картоните, аз не съм си ги броил?

100 жълти и 12 чер­вени на ниво „А" гру­па...
- Е, нормално. Без тях щях да имам още 70 ма­ча. Сега са ми към 340, щяха да са над 400. Един път даже ме изго­ниха след последния съ­дийски сигнал. Беше на мач във Варна. Съдията ме чукна по гърба и ми вдигна втори жълт.

А преди това какво правеше?
- (Смее се) Говорехме си.