Наскоро, носителят на 11 гривни от WSOP, Фил Хелмут издаде новата си книга, в която той е успял да накара 20 от най-добрите играчи в света да споделят какъв е бил живота им преди покерът да навлезне в него. Ето какво разказва готвачът от Хонг Конг
"Когато навърших 21 напуснах училище и се преместих в града, който никога не спи с идеята да стана професионален покер играч. Не исках да работя в ресторант до края на живота си. Исках сам да си бъда шеф. Освен това обожавах неспирните игри и разбира се цвета на парите. Когато съобщих новината на родителите си те бяха съкрошени и ядосани.
"Джони, Лас Вегас е град на греха" казаха те "Какво си мислиш, че правиш?" Те не искаха да бъда комарджия. Те ме обичаха и се притесняваха за мен, но по това време ми изглеждаше, че искат да ме контролират. Те знаеха, че много малко комарджии успяват да уцеляват във Вегас. Още помня какво ми каза баща ми. "Ако тръгнеш, не се връщай никога повече". От това наистина ме заболя. Знам че се опитваше да ме предпази, но винаги боли когато разбереш, че си разочаровал семейството си.
Дълбоко в себе си знаех, че може би са прави. Лас Вегас е съсипал живота на много хора. Колко народ отива всяка година във Вегас с надеждата да забогатее и се прибира по родните си места само няколко месеца по-късно без пари в джоба и подвита опашка? Отговорът е хиляди. Аз ли ще бъда изключение? Може би! Въпреки всичко бях решен да опитам.
Нямаше начин в този момент да се върна при родителите си. Тогава се обърнах към баща ми и му казах: "Татко, ще съжаляваш за думите си, един ден ще бъда световен шампион и ще бъда много богат. Знам, че ще успея. Това е всичко, което искам да направя." Скочих в колата си и се отправих към Лас Вегас с надеждата, че старото ми Камаро ще успее да ме закара до там. Никога не погледнах назад.
