В този откъс Даниел Негреану споделя за перипетите, през които е минал докато стигне до първата си WSOP гривна.
"Имах повече пари от когато и да е било преди - над $60,000.
Но те не останаха за дълго. По време на Rio Carnival of Poker през Януари 1998 профуках доста пари играейки $75-$150 лимит холдем, направих купища неизгодни заеми, и по време на WSOP 1998 едва си бях изчистиил всички заеми. Спечелих три турнира водещи до WSOP, но стакнах грешните хора и все още имах ужасно управление на банката си.
По това време започнах да опознавам някой от местните играчи. Един пич, който наскоро се беше отказал от дилърското място, за да играе покер, беше особено дружелюбен. Името му беше Майк Матусоу. Както и да е, с Майк играхме сателит с вход от $200 за $2000 пот лимит холдем ивент от WSOP на следващия ден. Накрая останахме аз, Майк и Тод Брънсън.
Попитаха ме дали искам да разделим по $500 за всеки и да играем за останалите $500. Като се има в предвид, че банк рола ми по това време беше $2,800 аз приех сделката. Хедс ъп срещу Тод, моите K-J биха неговите K-Q и аз спечелих сателита. Тогава Тод ми хвърли чип за $500 и каза "Вземи, ако спечелиш утре нещо на турнира, ще има и за мен". Аз дори не бях планувал да играя ивента, но след като Тод Брънсън беше досатъчно уверен да даде $500 на напълно непознат за да играе турнир, реших че трябва да се пробвам.
Това беше първият ми WSOP ивент. Щях да съм повече от довелен само ако успея да влезна в парите. Преди да се осъзная вече бях в парите, после останаха две маси, а след това финална маса. На финалната маса имаше някакъв тип на име Крис Фъргюсън, който в последствие се престави доста добре в WSOP. В следващия момент вече играех хедс-ъп за титлата с англичанин на име Доминик Бърк. До тогава не бях играл пот-лимт холдем хеадс-ъп и си нямах и представа какво се случва на масата и какво трябва да правя.
Доминик определено знаеше какво прави, но всичко се сведе до коин флип от коин флипове. Бяхме ол-ин с почти равни стакове. Аз имах Ah-Qh, а той беше с Jc-10c. Флопа беше Qc-Jh-3c и това беше момента, когато всички чипове минаха в центъра на масата. Търна беше черен, но пика. Ривъра беше отново черна карта, шестица но кълна се не можех да видя дали е пика или спатия. Погледнах към тълпата и видях хората да ръкопляскат. Чак тогава разбрах, че съм спечелил.
Спомням си, че паднах на земята. Не можех да повярвам. По онова време бях най-младият носител на гривна, само на 23 години."