Миналoгодишният европейски шампион с Испания Рафаел Паскуал се превърна е един от най-важните играчи на ЦСКА и показа, че въпреки възрастта си и езиковата бариера може да бъде истински лидер на тима. Той се изказа ласкаво за новия треньор на мъжкия волейболен отбор Силвио Пранди. Благодарение на Паскуал тимът на Александър Попов уреди две приятелски срещу в Италия – с Тренто и Кунео. След втория Паскуал даде интервю пред “Тема Спорт”.
Рафа, доволен ли си от подготовката в Италия?
- Да. Мисля, че престоят ни беше ползотворен. Свършихме доста работа. Тренто е силен отбор, участник в Шампионската лига. За много от моите съотборници това бе първа среща с подобен състав, в такава зала и при тези условия. Затова не бяхме толкова убедителни. Но в Кунео се представихме добре.
Играл си доста време на Апенините. Какво бе чувството да се върнеш там?
- Страхотно. Италия е много специално място за мен. А Кунео - още повече. Не става въпрос само за мачовете, които съм изиграл. Оставих много приятели, които винаги се радвам да видя.
Познаваш и новия треньор на България Силвано Пранди. Как ще се отрази идването му?
- Моментът е много важен – не само за отбора ви, а за волейбола ви като цяло. Ако оставите Пранди да работи спокойно, без натиск, скоро ще бъдете на върха. Няма да е лесно, трябва да бъдат вложени доста усилия. Той обаче е точният човек, перфектният избор. И ще ви помогне. Допада ми, че от федерацията решиха да заложат на него. Вярвам в Силвано.
Какво ти дава повод за такъв оптимизъм?
- Имате потенциал. Преди година Испания спечели европейската титла само благодарение на супертреньора ни. А вие разполагате и с таланти. Досега гледах Марек и Левски, но вече мога да ви посоча дванайсет имена, които имат място в националния отбор. В момента те са на по 19-21 години и, ако работят правилно, ги чака страхотно бъдеще.
Може ли и ние да мечтаем за европейска титла с Пранди начело?
- За три месеца е трудно да се промени нещо. Но световното в Италия след две години ще бъде вашият момент. Само трябва да проявите търпение. Успехът не идва бързо и лесно. Аз чаках двайсет години, за да го постигна с националния отбор..
Готов ли си да помагаш със съвети?
- Разбира се, все пак играя в България. А волейболистите просто трябва да използват шансовете си. Като този, който получиха моите съотборници с пътуването до Кунео. Защото, колкото и добър да е Силвано, трудно ще види и опознае качествата на всички само за две седмици преди старта на подготовката.
Доволен ли си, че избра ЦСКА?
- Определено. Преди три-четири месеца ситуацията за мен не бе никак лека. Почти се бях отказал от спорта. Семейството ми обаче смяташе, че има какво още да покажа, и се зае със задачата да ми намери ново предизвикателство. Когато пристигнах в София и разговарях с Александър Попов, с президента Георги Георгиев и с играчите, вече бях убеден, че трябва да опитам. Сега знам, че съм бил прав. Да, идвам от Италия, където първенството е много различно, доста силно. Но и тук има какво да науча. Все още не съм в най-доброто си състояние, но работя упорито. Много е важно, че семейството ми се чувства перфектно. Всички битови проблеми – жилище, училище, автомобил - бяха решени за петнайсет дни, което е невероятно. Сега мисля само за подготовката си, тренирам по три пъти на ден. Свалил съм пет килограма и се чувствам добре.
Предстои ви участие в Шампионската лига. Какво да очакваме?
- Преди десетина години със старата система щеше да ни бъде трудно. Тогава, независимо дали играеш добре или зле, ако имаше разлика в класите, винаги печелеше по-силният. Сега е различно. Вижте Фридрихсхафен. Кои са те? Никои. Но спечелиха Лигата, защото играха страхотно. За нас ще бъде важно да бъдем на ниво в София. В Гърция и Турция ще е много трудно, там ще помагат съдиите, публиката, всичко. За мен този турнир е особено важен. Ако се представим силно и запишем победи, ще оправдая доверието, което ми се гласува.
Искат ли съвет от теб по-младите в ЦСКА?
- Да. Те се отнасят с респект към всички, които имат повече опит. Това е страхотно. Треньорът също се вслушва в онова, което аз и останалите казваме. В спорта има теория и практика. Аз от първото не разбирам. Всичко, което мога, съм го научил на тренировките. И знам, че колкото повече се упражняваш, толкова по-добър ще ставаш. Това се опитвам да внуша на момчетата и вече има ефект. Само за месец Иван Колев подобри невероятно формата си. Вдигна отскока с десет сантиметра. Е, той никога няма да скача един метър, но това е без значение. Толкова скача само Казийски, който не играе волейбол, а нещо различно (усмихва се). Матей обаче е един и те не бива да си мислят, че щом не са като него, значи не стават. Освен това посъветвах Иван да се съсредоточи в посрещането. На неговия пост това е важно. Друг пример – Филип Мейо. В началото бе доста нервен. Разговарях с него и го попитах какъв е проблемът. Уверих го, че не бива да се притеснява. Той има договор с клуба и просто трябва да мисли за играта.
Ти си страшно позитивен човек. Откъде черпиш цялата тази енергия?
- За мен има два типа спортисти – звезди и просто добри състезатели. Първите привличат вниманието на всички. Като Майкъл Джордан, например. В НБА имаше и ще има и други качествени баскетболисти, но всички говорят за него. Разликата е в реакцията и емоцията, която той предизвиква. И в умението да ги използва. Аз съм изпитвал същото, когато играех в Кунео. Хората идваха в залата и не се интересуваха какво прави отборът, а как се представям аз. Постепенно се научих да събирам енергията, която това внимание носи. И се опитвам с изявите си, с поведението си да я върна още по-голяма. Феновете са ме подкрепили, значи когато съм на полето, трябва да направя така, че да са доволни от мен. Същото е и когато общувам със съотборници, треньори, дори с журналистите (усмихва се).
Кои са нещата, на които държиш?
- Ако говорим за спорта - на признанието. Няма значение дали си печелил купи и титли. Може да си и пак никой да не те помни. Да бъдеш легенда със запазено място в историята – ето към това се стремя. Извън залата се опитвам да бъда добър баща. Такъв, какъвто бе моят за мен. Двамата имаме много специална връзка. Искам така да бъде и с моите синове и дъщери.
