Звездата на българската лека атлетика през 21-и век Ивет Лалова направи през уикенда на ст. "Васил Левски' третия пореден турнир "Открий шампионта в теб".
Участие в състезанието взеха над 250 деца до 13 г. За всяко дете Ивет бе осигурила подарък фланелка, а за призьорите купи и медали. Лалова не отказа на нито едно хлапе селфи, а след това заедно с олимпийската шампионка Тереза Маринова наградиха най-добрите.
Пред "Стандарт" Ивет разказа за трудния сезон, който имаше, новия домашен любимец Токио и плановете й за олимпиадата в Токио 2021 за която има покрити нормативи за 100 и 200 м
- Ивет при тази пандемия от коронавирус много твои колеги със сигурност нямаше да направят турнир за деца. Ти го направи и събра над 250 таланти. Какво те накара да рискуваш и да осъществиш този трети пореден празник за децата?
- Исках да се утвърди една постоянност. Правим го за трета поредна година и не исках да губим инерцията. Основната ми мотивация бяха децата. Още от началото на сезона имахме много запитвания дали ще се проведе турнира. Децата от моя клуб питаха, кога ще се проведе. Наистина имаше момент в който и самата аз заявих, че е по-добре да не поемаме рискове и да не провеждаме турнира. Вкрайна сметка решихме, че ще го направим заради децата. Много съм щастлива, че видях много усмивки, радост, разбира се има и сълзи от загубите. Повече обаче са усмивките от медалите и купите, и това щастие на тези бъдещи шампиони. Искам моето послание към всички бъдещи шампиони на България да бъде, че не трябва никога да се спират и да не се отказват пред нищо.
- Какъв беше за Ивет Лалова този сезон?
- Много труден. Много необичаен. Сезон, който не съм си и помисляла, че ще имам. Чаках с нетърпение 2020-а. Бях много мотивирана и ентусиазирана, за всички това което предстоеше. Научих обаче, че трябва винаги да сме готови за всичко, защото може и да се случат неща, които никога не сме си представяли, че може да станат. Насъбраха ми се много трудности. Започваме с с отмяната на олимпиадата в Токио, също така загубата на едно много близко за мен същество, кактото бе кучето Болт. Контузих се и по време на бягане, което досега не ми се беше случвало досега. Всичко това се събра в тази година. Сега се надявам, че след всичко това което стана наведнъж после да дойдат хубавите неща.
- Загуби твоя любимец Болт, но малко по-късно си взе отново куче, което кръсти Токио. Как стана?
- Идеята за Токио дойде от Симоне, защото видя, че страдам изключително много. Хора, които са гледали кучета, казват, че това е единствения начин да запълниш тази празнина, която остава вкъщи и в теб. Никой не може да замени Болт за мен, разбира се, но пък Токио дойде със своята мисия да направи живота ми по-хубав и да ми даде нови сили за олимпиадата в Токио (смее се).
- Каква е твоята програма до игрите в Токио?
- Предстои ми много работа (въздъхва). Може би ще остане програмата, която бе планирана за тази година и която изпълних само до средата на март. Със сигурност ще правя по-малко подготовка в чужбина, тъй като на този етап не знам какво може да се планира и не знам къде и до колко ще може да се пътува за лагери. Ако имам възможност разбира се, че ще прекарам зимата някъде на топло, за да мога да се подготвям. Ако това не стане ще я прекарам на студено и пак ще се подготвям (смее се). Основното е да се свърши огромния обем и количество работа, които ще ми гарантират един силен резултат в Токио.
- Означава ли това, че зимата няма да стартираш в зала?
- Интересно е, че планирам някои стартове през зимата, ако разбира се всичко е наред и сме здрави. Мина прекалено много време без да бягам 60 м в зала, а знаеш, че това е моята най-омразна дисциплина. Но сега със сигурност ще ми помогне едно участие зимата. То ще разчупи дългата подготовка тъй като сега приключих сезона по-рано. Може би ще ми се отрази добре някой старт през зимата.
- Това, че олимпиадата бе отложена с година означава ли, че ще е плюс за теб с оглед на по-големия опит, който ще имаш?
- От към опит със сигурно ще бъде плюс за мен. От физическо състояние обаче не знам дали ще е плюс за мен, но ще направя всичко възможно, както досега съм го обръщала в плюс да стане и сега.
- Майките в спорта и в частност в леката атлетика постигат доста добри резултати при завръщането си. Какво е твоето мнение?
- Особено напоследък майките започнаха да се завръщат в спорта с невероятни резултати. Пример за това сега е Цвети Пиронкова. С една огромна мотивация. Аз бих казала, че изпуснах момента да поема този риск, сега преди олимпиадата защото човек никога не знае какво ще стане и как ще премине цялото това начало на майчинството. За мен този момент мина. Майчинството за мен започва да се превръща вече в нещо планирано и чакано за след Токио. Нищо не се знае, ако всичко е наред и ми дойде мотивация може да се почувствам страхотно и да участвам на 40 години на следващата олимпиада в Париж.
