От всяко дърво свирка не става...
В света има много отбори. Малки, големи, велики и безславни. Всеки един фен по света си има отбор, на който симпатизира. Всеки, уважаващ себе си привърженик смята неговия любим тим за най-добрия и най-големия. Интересен е обаче въпросът, колко си голям в действителност.
Най-великото първенство в Европа приключи първия си етап. Гледаната от милиарди зрители „А” ПФГ - култова и ненадмината - ни остави сами в бездната чак до 28 февруари, когато затаил дъх, целият свят ще чака да види все по-оспорваната борба за първото място между великите грандове Левски и ЦСКА и дебнещият ги отзад тим на Литекс.
Есенният дял в първенството приключи и три месеца ще си починем от простотията футбол БГ. През февруари лудницата отваря отново. И пак същото – скандали, бомби, порутени стадиони, уредени мачове, обвинения в корупция. Тоя филм вече сме го гледали. Ама кой ни пита. Да не забравяме къде живеем. В държавата на абсурдите. В държавата, в която мутрите са уважавани бизнесмени, а проститутките - бизнес дами.
Преди 10 години, на 29-и ноември 1998 година, едно момче с номер 28 на гърба си, заменя Вегар Хегем в мача с Блекбърн. От този миг изгрява поредната футболна звезда на небосклона.
Българската футболна общественост е позабравила някой от най-големите родния таланти, които в най-скоро време ще имат бляскаво бъдеще зад граница.
Макар че футболът – считан за най-великата игра в целия свят – всекидневно ни дава нови и нови поводи за разочарования, ние българите сме доказали, че сме спортна нация и безспорно има, с какво да се гордеем. България е дала на спорта много велики имена, които са оставили своя отпечатък и са радвали милиони хора със своите постижения.
Сър Алекс, един от най-обичаните хора за феновете на Манчестър Юнайтед и ценителите по цял свят направи 50 години в професионалния футбол на 15 ноември 2008 година. Каквото и да изпишем за него ще бъде малко, защото той е митична фигура, която рядко се среща в днешно време.
Събитията, на които футболната общественост стана свидетел през последните три седмици, случили се в лондонския клуб Арсенал може би надвишиха границите на естественото, или по-важното – засенчиха и изместиха полезрението на заинтересованата публика от съществените проблеми, върху които трябва да се наблегне.
След голямата криза в началото на сезона, Рома отново е отборът, който всички познават. Спалети, Тоти и компания ще вървят само нагоре. Да му мислят останалите...
Преди месец започна 62-ият сезон в Националната баскетболна асоциация на САЩ и Канада. Тимовете вече изиграха по 15 или повече срещи и неизбежно се очертаха фаворитите за титлата. Ако някой е очаквал да има изненади, то до момента явно е разочарован, тъй като лидерите през миналия сезон са лидери в настоящия.
Четиринадесетият кръг в “А” група мина под знака на две дълго време чакани дербита – Миньор (Пк) – Левски (0:2) и ЦСКА – Литекс (2:0). Какво всъщност стана в Перник и на “Българска армия”? Нищо ново под слънцето освен, че слънце нямаше. Само сняг. Не намираме смисъл да говорим за мача в Перник. Но си струва да кажем няколко думи за коментарите след него. Пълна нелепица е твърдението, че Миньор е полегнал на Левски. Толкова си могат онези от Перник. А “сините”, колкото и слаби да са, все пак са в състояние да праснат с 2:0 един новак в “А” група, чийто треньор се казва Димитър Алексиев.
Футболният мениджър Лъчезар Танев присъства на срещата от 14-ия кръг в английската Висша лига между тимовете на Челси и Нюкасъл, а след нулевото равенство даде специално интервю за читателите на Novsport.com. В него той сподели мнението си за английския футбол, за испанския шампионат, както и за състоянието на българския национален отбор след загубата от Сърбия с 1:6.
Държавата България настръхна! Големият проблем на нацията се оказа Димитър Бербатов! Този същият, който вече е познат в целия свят и милиони фенове говорят с респект и уважение за него. Та Митко, видите ли, не бил патриот и решил да не си дава много зор срещу Сърбия. И логично бе припознат като „предател”, който носи основната вина за футболната катастрофа в Белград.
„Тази повиквателна не е първата за мен, не я очаквах и затова съм много щастлив. Наистина не е шега, но никога не съм се сбогувал и не зная какво е чувството. Във всеки случай, много ми е приятно отново да съм сред приятелите от националния отбор. Мачът с българите е важен, трябва да продължим по възходящия път, тук всяко отпускане е забранено”, заяви най-коментираният футболист в Сърбия през последните дни Саво Милошевич. Срещу България Саво ще изиграе своя мач номер 102 с националната фланелка, а това ще бъде неговият първи и последен мач с националната формация.
Novsport.com