Курьор: В Мартиника се наредих до Анри и Анелка

Героят от финала за Купата на България Матиас Курьор (27 г.) даде интервю пред „Тема Спорт". Крилото съкруши мечти­те на Левски и вкара победния гол за Черно море в мрежата на сините след феноменален пробив в 119-ата минута на сблъсъ­ка в Бургас. Все още подвластен на емоциите, Матиас си почива при семейството в родната Мартиника (Карибско море), където нареди името си до легенди като Тиери Анри и Никола Анелка.

Матиас, отминаха ли емо­циите от триумфа за купа та, или еуфорията продължа­ва да те държи?
- Разбира се, че все още съм развълнуван след та­зи голяма победа. Всички приятели и ceмейството ми гово­рят за нея. Чувствам се много горд и се наслаждавам макси­мално на момента, тъй като новият сезон скоро ще започне и трябва да сляза от облаците.

Опиши ни мача с Левски през твоите очи. Как успяхте да направите този невероя­тен обрат?
- Преди всичко двубоят със сините бе за много от нас най-важният в нашите кариери. Беше изключително трудно, изстрадахме много този триумф, но аз чувствах вътре в се­бе си, че няма как да изпуснем тази възможност да влезем в историята!

Минутата е 119-ата. Ре­зултатът 1:1. Курьор пое­ма топката и...
- Честно казано, в 119-ата минута рискувах всичко благо­дарение на Себастиан Ернандес. Няколко минути преди то­ва той ме увери, че мога да го направя. Затова взех топката и си казах, че ще стиг­на до края. Умо­рата вече натежа­ваше, бях на граница­та на изтощението. Господ обаче ми се усмихна и възнагради желанието ми за побе­да. Имах желание да отбележа на всяка це­на, тъй като направих грешка при гола на Левски.

Това ли е най-красиви­ят и значим гол в кариера­та ти? Имаш ли друго подобно попадение, с което би го сравнил?
- Не знам дали е най-кра­сивото попадение, но със сигурност е най-важното. Благодарен съм на Бог, че ми даде въз­можност   да изживея този момент. Можеше да се случи на всеки друг, но точно аз имах щас­тието да се падне на мен. Чувството е невероятно. Пожелавам на всеки футболист да бъде на моето място.

Как реши да опиташ да про­биеш през цяла­та защита на съ­перника?
- Както ви казах, след грешката за гола на Левски бях мотивиран да се реванши­рам. Доприне­соха още думите на Себастиан Ернандес, желанието за победа,  подкрепа­та на феновете, които бяха с нас... Всичко това ми даде сили да отида и да вкарам този гол.

Чувстваш ли се герой?
- Не се чувствам ге­рой, защото целият отбор игра невероятно. За мен героят се казва Черно мо­ре. Това включва треньора, иг­рачите, доктора, кинезитерапевтите, шофьора на автобу­са... Всички дадоха своя принос за успеха. Героят е този, кой­то спасява човешки живот, а аз не съм направил нищо особено. Просто участвах в победата на моя отбор. Ако бяхме за­губили, щях да плача цяло лято, защото съм виновен за гола на Левски.

Знам, че преди 2 години си имал труден период в карие­рата си и дори си обмислял да спреш с футбола. Как гле­даш на това сега?
- Така е. Имах много, много труден период. Бях засипан с лични проблеми и не можех да се изправя на крака. Но фут­болът е единствено­то нещо, заедно с Господ и семей­ството, което ми дава сили да се боря в живо­та. Имах нужда от това, за да разбера, че имам най-добрата професия на света. Беше труд­но, но също така и полезно за мен да мина през всичко това.

Обичат ли футбола хора­та в Мартиника? Говори ли се в родината ти за твоя успех?
- Да, тук, в Мартиника, най-популярните   спортове   са футболът и състезанията с лодки, които са национална традиция. Хората живеят за футбола, имаме много наши представители по света. Радвам се, че имах шанса също да представям в чужбина тази прекрасна страна от Карибите. В момен­та съм си у дома в Мартиника. Бях поканен в телевизията и радиото, за да говоря за моята победа. Винаги, когато излизам на те­рена, се стремя да представям достойно родината.

Това ли е най-големият ус­пех, постиган от играч от Мартиника в чужбина?
- Не, това не е най-големият успех. Ако не знаете, играчи ка­то Тиери Анри и Никола Анелка също са по произход от Мар­тиника. Сигурно сте чували за още имена като Оливие Томер, Жулиен Фобер и Фредерик Пикион, които са спечелили много престижни титли. Радвам се, че с Черно море успях да наредя името си до шампионите от Мартиника.

Как планираш да прекараш почивката?
- Ваканцията прекарвам в Мартиника. Нищо специално. Просто се възползвам от вре­мето с близките.

Знам, че имаш договор за още една година. Оставаш ли със сигурност в Черно море?
- Така е, остава ми още една година договор. Щастлив съм във Варна u в клуба. Не искам да говоря за бъдещето, а да се нас­лаждавам на момента. Сега си почивам. Останалото ще го решим по-късно.

Как се чувстваш в България и какво мислиш за нивото на футбола в А група?
- Изненадан съм приятно от България. Това е хубава страна, най-вече Варна. През лятото тук е много хубаво. Що се от­нася до първенството, опреде­лено Лудогорец е над останали­те. Тактическата култура все още не е достатъчно развита, но като цяло шампионатът е добър. Мисля, че трябва да се премахне системата с разделя­не на две шестици.

Има ли интерес на други отбори към теб след силния сезон, който изигра?
- Някои хора ми се обаждат да ми кажат, че пишело това или онова във вестниците, но не искам да знам нищо. Имам си агенти, които се грижат за мен. Аз мисля само за предста­вянето ми на терена. Ако трябва да направя избор, ще го обмисля добре с клуба, предста­вителите ми и семейството. В момента обаче не искам да знам нищо.

Сега пред отбора предсто­ят мачове в Лига Европа. Как­во очакваш от тях?
- Честно казано, не зная. Ня­мам търпение да видя какво ще се случи.

Способен ли е Черно море да направи силно представяне в евротурнирите?
- Разбира се, че е способен. Само трябва да го поиска и да се бори. Ако феновете са зад нас, това ще ни помогне и ще бъдем концентрирани.

Докъде според теб може да стигне отборът в Европа?
- Докъдето е рекъл Господ. Ще направим всичко възможно да стигнем далеч. Нищо не е невъзможно.

След успеха за купата мис» лиш ли, че догодина Черно мо­ре може да се бори за титла­та в първенството?