На 18 юли в Коматево един юноша на Левски получи шанс от Стойчо Стоев да започне титуляр в центъра на защитата до новото попълнение Максимилиан Карнер. Младокът бе уверен, агресивен и не се страхуваше да влезе в битка като гладиатор. Това бе едва 19-годишният Деян Иванов. Момче от крайните квартали на София, което дълго е чакало шанс да влезе в първия състав. Допусна грешки, някои от които сериозни, но продължи да се бори и бе като сянка на Алекс Колев. "Тема Спорт" разговаря с таланта, който се показа в съвсем различно лице. От увереността му нямаше и помен в първата му медийна изява, а вместо това пред нас стоеше един доста притеснен младок.
Деяне, срещу Ботев изигра едва втория си мач в А група след този с Марек в края на миналия сезон. Какво е чувството от човек, който досега е седял в агитката, да се превърнеш в такъв, от когото зависи нещо на терена?
- (замисля се) Няма да лъжа и ще призная, че ми бе леко притеснено. Все пак на стадиона имаше доста хора и излизах на терена с фланелката на Левски. През главата ти минават много мисли, преди да стъпиш на игрището. Това, което най-добре описва нещата, е думата "отговорност". Защото когато си един от единайсетте на терена, трябва да оставиш всичко настрана и да гледаш да не се провалиш, тъй като ти играеш за емблемата, с която толкова хора са постигнали невероятни неща. След това и феновете, които са зад теб от първата до последната минута, просто нямаш право да разочароваш толкова хора. Аз си давам сметка, че можех да играя по-добре, по-спокойно.
В някои моменти ви куцаше комуникацията с Карнер. Как се разбирате с него?
- Има още какво да подобряваме. С него говорим на английски. Ще трябва поработим, за да може да се разбираме по-добре. През цялото време Карнер ми говореше да бъда концентриран, да не се отпускам. Вярно е, че на моменти бях малко напрегнат и затова грешах. Адреналинът беше голям. Може би бях до някаква степен пренавит, тъй като исках да покажа на г-н Стоев и неговия екип, че мога да им бъда от полза. Истината е, че за мен това, което се случва, е сбъдната мечта. Всеки на моята възраст иска да е тук на 'Герена" в първия състав. Когато ти се отдаде такъв шанс, не може да не се възползваш.
Как ти се отрази грешното връщане на топката към Йоргачевич на самочувствието и психиката ти?
- След това успях да взема няколко първи топки, не ми се отрази. Просто гориш в мача и гледаш да не грешиш отново. Въобще не ми тежат тези неща. Ако започна да ги мисля и да навеждам глава, съм загубен.
От четири години тренираш на 'Герена", а преди това си бил в Левски-Раковски. Кой ти помогна най-много през тези години, за да стигнеш дотук?
- Преди да дойда на 'Герена" през 2011-а, бях осем години в Левски-Раковски. Помня, че станахме първи на полусезона и заедно с треньора Тони Джаферски и още три-четири момчета ни взеха тук. Останалите, които дойдоха, вече не са в клуба, само аз останах. Общо взето от тези, с които израснах, само Ники Кръстев, Орачев и Илия Димитров са в тима. Стремял съм се да слушам всеки треньор. Наистина изглежда малко клиширано, но стига да искаш, винаги може да научиш нещо ново - добро, лошо, със сигурност занапред ще ти послужи. Първият ми треньор Валери Греков във всеки един етап от развитието ми е помагал, дори да не ми е бил в този момент наставник. Постоянно ми е давал съвети, насоки, за да мога да не зациклям на едно място. Колкото до поста - още като малък започнах като централен защитник.
Едва навлизаш във футбола и има още много какво да подобряваш. Ти самият даваш ли си сметка какво ти липсва освен опит?
- Всяка тренировка е нова възможност да надскочиш себе си, така го разбирам. Според мен трябва да почна да играя по-бързо. Виждате, че днешните защитници трябва да мислят по-бързо, да действат по-бързо, ако искат да са сред най-добрите. Има какво да подобрявам и по отношение на позиционирането. Но това е малка част от нещата, всеки компонент е важен. Например Елин Топузаков на всяка тренировка ми дава съвети. Все пак той бе от силните и сърцати български бранители в последните години. Харесваше ми агресията му и аз дотук винаги съм бил такъв.
Какво означава за теб Левски, защото в последните години футболистите мислят повече за пари?
- (усмихва се) Поголяма част от живота ми е преминала в клуба. Аз не съм се записал да тренирам тук, защото искам да отслабна или просто за да практикувам някакъв спорт, а за да осъществя мечтата си. Няма смисъл да се захващаш с нещо, ако няма да го докараш докрай. В началото не си мислех, че мога да стана футболист, но след като дойдох през 2011 тук, си поставих за цел да пробия до първия отбор. Постигнах го, но сега идва по-трудното - да се наложа и да се боря за мястото си. Давам си сметка, че всичко, което съм направил, вече е минало и сега трябва да хвърля два пъти повече пот, кръв дори, за да се задържа, но не просто да съм тук, за да казвам, че съм тук, а да играя по-важна роля.
В първия кръг Литекс впечатли срещу Лудогорец и победи с 2:0. Данило Асприя пък вкара в стил "Лео Меси". Притесняваш ли се от офанзивните им футболисти?
- Ние не се страхуваме и ще излезем, за да победим. Честно казано, грам не съм притеснен от офанзивните им футболисти и Асприя. Много добре видях как вкара, но все пак това бе защитата на Лудогорец а не тази на Левски. Смятам, че можем да се справим по-добре от тях. Ние сме Левски и това значи, че сме най-добрите. Трябва да призная, че съм радостен от политиката, която налагат в Литекс. Техният отбор разчита на толкова млади момчета, което е много хубаво, освен това ги продават и доста добре зад граница. Това показва, че в България има качествени играчи.
В какво трябва да се цели Левски през този сезон?
- Първо трябва да се сработим добре, да изградим стил и да заиграем силно, тогава ще дойдат и резултатите. В момента обстановката е много добра и не се делим на млади и стари. Всички сме едно, опитните ни казват много истини за футбола и ние сме длъжни да ги попиваме. В крайна сметка в кръвта на нашия клуб е да се бори за шампионски титли, купи, победи. Вярно е, че в Коматево не бяхме в перфектно състояние, но с времето ще се подобрим. В каквото и положение да сме, трябва да гледаме към върха.
През миналия сезон клубът имаше финансови проблеми...
- Парите не са най-важното нещо, има много по-важни неща от тях. Трябва първо, като излезеш на терена със синята фланелка, да се раздадеш докрай. Пари винаги се изкарват. Аз съм гладен да се докажа и да постигна успехи с Левски.
Това напомня на една реплика на Георги Иванов, който каза, че в първите си години на "Герена" заедно с Елин Топузаков и другите млади момчета въобще не са мислели за пари.
- Явно и затова са имали такива успехи. Левски е страст, а не пари или нещо модно. Това е идея, която трябва да се брани.
