Баба Мария води всеки ден 7-годишния Матео на тренировки в кварталния отбор в Барселона. Гледа заниманията, прибира се, готви, а на другия ден – пак с малкия под ръка към игрището. Така започва футболната история на Матео Стаматов – единственият от националния отбор по футбол до 17 г., играещ в чуждестранен отбор, в „Еспаньол”.
Всъщност Матео е по-малък. На 22 март навърши 16 г. Но вече изпъква и сред по-големите. Роден е в Пазарджик, но родителите му заминават да работят в Барселона. Започва да играе в училище и негови приятели го подтикват да се запише квартален отбор. Заиграва в първенството, където са и „Еспаньол”. Харесват го и му предлагат от следващия сезон да премине при тях. И от 4 години е в клуба.
„Баба ми ме водеше на тренировки, защото майка ми и баща ми бяха на работа. От толкова изгледани тренировки и тя вече разбира от футбол”, разказва с усмивка пред „24 часа” 16-годишният Матео Стаматов.
Спечеленото домакинство от България на европейското първенство по футбол до 17 г. му дава шанс да се изправи срещу най-добрите юноши, бъдещи звезди на футбола. Но и да се изправи срещу националния отбор на Испания. Майка му и баща му се прибират в България, за да го гледат на живо, 3-години по-малката му сестра остава в Барселона, защото е на училище. Голямата му фенка – баба му, е с него дори и от Испания. „Зарадвах се, когато ми се обади след мача и ми каза, че ме е гледала по телевизията. Но тя се радваше повече, че е успяла да ме гледа за националния отбор срещу испанците”, разказва Матео.
Може да живее от доста години в Испания, но дори не се долавя и нотка на акцент в българския език на Матео. „В Барселона уча, каталунски, испански, английски, математика”, споделя той. Но най-вече учи едно – футбол. „Условията са страхотни. Всички тренировки в Испания са с топка, тичания и упражнения без топка няма. Не казвам, че и в България няма такива треньори, но там абсолютно всичко е с топка”, допълва Стаматов.
В националния отбор играе ляв бек, но в „Еспаньол” е ляво крило. Срещу силните селекции на Хърватия и Испания показа, че разполага с отлични качества – борбен е в дефанзивен план, бърз, техничен и с много добро центриране в офанзивен.
В националния отбор е от август 2014 г., когато е извикан за лагер в Германия. От тогава показва, че е с голяма перспектива и стига до заслуженото титулярно място на Евро 2015. Мачът на откриването в Стара Загора ще е един от спомените му за цял живот. „Невероятно усещане да играеш пред цяла България. Да усетиш какво е да защитаваш националния отбор и да опитващ да радваш тези фенове. Първото нещо, което почувствах, когато излязох пред пълния стадион в Стара Загора, беше нервност. Бях нервен, но когато започна мачът, вече всичко си дойде на мястото”, разказва Матео.
„Беше ми интересно да играя срещу Испания. Но ни надвиха. Първото полувреме играхме добре, но след като ни поведоха 2:1, отпаднахме и физически, и психически.
Познавам се с четирима от испанците, които играят в „Барса”. Аз играя за набор 1999, а те са 1998, но трима от тях бяха в „Еспаньол” и от там ги взе „Барса”. Куки от „Малага” е много добър, той играе за набор 1997. Дясното крило Дани Олмо от „Динамо” (Загреб) също е много добър играч Той също беше в „Еспаньол”, взеха го в „Барселона” и после отиде в „Динамо”, продължава Стаматов.
А от думите му става ясно, че от „Еспаньол”, покажеш ли качества, лесно можеш да намериш трамплин към най-високото ниво на футбола. Към
„Барселона”. Е, има и една друга пречка, която Матео ще трябва да прескочи – фен е на „Реал” (Мадрид). Или пък един ден да прескочи от футбола в Каталуня към футбола в Мадрид. А защо не и към родината на футбола...
В края на миналага година интерес към него проявява английският „Арсенал”. „Засега съм добре в „Еспаньол”, казва обаче младият български талант. На каква е футболната му мечта? „Да стигна в мъжки отбор в английската Висша лига или испанската Примера дивисион”, разкрива Матео. Но показва и реализъм: „Трябва да се развивам поне още 2-3 години в юношеския футбол. Имам много да уча.”
Най-любимият му футболист е Анхел ди Мария, а след него нарежда Марсело. Но си има и пример от България. А съдбата и футболът го срещат и с него. Първо в Испания, а сега и в България. „Любимият ми български футболист е Мартин Петров. Познавам го и от „Еспаньол”, когато играеше в клуба. Пазя си фланелка от един негов мач. Но сега беше много хубаво да го видя и покрай мачовете от европейското първенство”, не крие щастието си Стаматов.
Марто, който е посланик на Евро 2015, също разпознава малкия си български приятел от Испания. Петров е от хората, имали щастието да играят и в Примера дивисион, и в Премиър лийг. Остава да разберем дали футболната мечта ще отведе и Матео по стъпките на идола му Мартин, за да стане един ден и той сред конете, които ще дърпат националната каляска на България.
