През лятото в Лудогорец бе осъществена малка революция, като за пръв път в историята си отборът бе поет от чуждестранен треньор. Бруно Рибейро доведе със себе си и двама свои асистенти, като погледите привлече северноирландецът Андрю Смит. Той се откроява на пейката с брадата си и татуировките, а преди малко повече от година е бил професионален футболист на Крузейдърс. Същият този клуб можеше да се изпречи на пътя на Лудогорец в Шампионската лига, но и „орлите", и северноирландците отпаднаха от надпреварата. Ето и първото интервю на Смит за българска медия („Меридиан Мач”).
Господин Смит, как се чувствате в България? - Много добре, харесва ми. Наслаждавам се на всеки ден тук, събуждам се с усмивка.
- Представяли ли сте си, че един ден ще бъдете помощник-треньор на българския шампион?
- Честно казано, не. Човек обаче не знае какво ще му донесе утрешният ден. Не бях идвал в България преди да приема поста в Лудогорец. Бях гледал обаче отбора в Шампионската лига и имах идея за българския футбол. Сега се опитвам да правя нещата по най-добрия начин, да помогна на отбора с работата си.
- Откъде се познавате с Бруно Рибейро?
- Бяхме съотборници в Шефилд Юнайтед преди много години. Оттогава остана и приятелството ни. Не сме спирали да поддържаме отлични отношения, да се чуваме, където и да сме били по света.
- Били сте асистент на Рибейро и във Витория Сетубал. Как се справихте там?
- Да, това беше през миналия сезон. Мисля, че Бруно свърши фантастична работа. Той пое отбора в дъното на класирането и го спаси със серия от отлични мачове. Изкарахме страхотен сезон, с много добри тактически решения, с много запомнящи се мачове.
- Промени ли се много животът ви, след като един ден сте си легнали като футболист, а на следващия сте се събудили като помощник-треньор?
- Не, аз наистина харесвам професията на треньор. Предпочитам да съм на скамейката, отколкото на терена...
- Нима? Настоящите ви отговорности са много по-големи...
- Така е, но обичам предизвикателствата. Харесва ми отговорността, харесва ми да се уча, да се развивам.
- Мислите ли си вече за кариера като старши-треньор?
- Не, на този етап съм съсредоточен изцяло върху това, което правя като асистент. Уча нови неща всеки ден, опитвам да се усъвършенствам. Твърде млад съм, за да поема по свой път. Мисля, че имам достатъчно време, за да изградя свой стил и да се впусна в собствена кариера. Засега ми харесва това, което правя като помощник. И съм щастлив, че мога да се уча от треньор като Бруно Рибейро.
- Кой е най-големият ви мач като професионален футболист?
- О, спомням си в детайли всеки един мой мач. Може би все пак най-много се вълнувах, когато дебютирах за националния отбор на Северна Ирландия. Мачът бе приятелски срещу Италия, като загубихме с 0:2. Аз нямах шанс да вкарам още в първия си мач, но мой удар с глава срещна гредата.
- Със Северна Ирландия сте играли още срещу Испания, Германия...
- Да, и срещу Полша, Сърбия. Все велики мачове, които ще помня цял живот. За семейството ми бе голяма гордост, че съм защитавал честта на Северна Ирландия. Това е върховната оценка за всеки футболист.
- Играли сте като футболист в Северна Ирландия, Англия, Шотландия, Белгия. Работили сте в Португалия и сега в България. Не се ли чувствате като номад?
- Това е животът, такъв е футболът. Един ден си на едно място, на другия се местиш на друго. Без драми и съжаления. За всеки футболист е така, аз не съм изключение. Важното е човек да успява да се адаптира и да се нагажда към новата среда. Аз съм се учил навсякъде, където съм бил. Така ще бъде и в България -нов език, нова култура. Това е хубаво за мен.
- Какъв щяхте да станете, ако не бяхте професионален футболист?
- Не знам. Наистина не мисля, че имам друг неразкрит талант. Цял живот съм играл футбол, не съм се концентрирал върху други неща. При всички положения първият ми избор задължително щеше да бъде футболът.
- Били сте нападател като футболист...
- Не, в интерес на истината никога не съм играл като чист нападател. В определен период от кариерата ми играх зад та-рана с №10. След няколко контузии се върнах по-назад като вътрешен халф.
- Имали ли сте запазен номер при празнуването на гол?
- Не, всичко, което съм правил, е за забавление. Никога не съм обмислял предварително нещата.
- През 2008 г. година мениджърът на Портадаун Рони Макфол твърди, че сте „изчезнали" от отбора, след като два месеца не сте се появявали на тренировка. Какво се случи?
- Няма подобна драма. По това време лекувах контузия и затова не тренирах. Не съм „изчезвал" от отбора.
- Лудогорец започна кошмарно сезона. Но може ли да се отърси от старта и да спечели трофеите в България?
- Сигурен съм в това. Лудогорец ще спечели всичко. Тръгнахме лошо, но ще направим голям сезон. Ще вземем всички отличия в България и ще се върнем по-силни в Европа. Работим много здраво това да се случи.
- Имате ли обяснение защо отборът отпадна от Шампионската лига?
- Трудно ми е да кажа. Със сигурност целта ни бе да се класираме в групите. Не знам дали е липса на шанс или нещо друго. Много искахме да успеем. Нека сега се съсредоточим върху първенството и Купата на България. Не трябва да навеждаме глави.
Марширува с бяла ръкавица по тъчлинията
По време на своята кариера Андрю Смит е бил напът да създаде политически скандал в Северна Ирландия. През сезон 2010/11 той вкарва изравнителен гол за Белимена в полуфинала за националната купа срещу Портадаун. Смит вади от шортите си бяла ръкавица и имитира марш на лоялистите покрай тъчлинията. По настояване на вестник „Андерсънтаун Нюз" и политика Пол Бътлър от партията Шийн Фейн, която е политическото крило на ИРА, инцидентът е разгледан от ирландската футболна асоциация. Санкция за футболиста обаче не последва.
Анди Смит има 18 мача за националния отбор на Северна Ирландия, като през 2013 година е смятан за един от най-големите таланти в страната. Две години по-късно обаче той се превръща в разочарование, след като не успява да се наложи в Англия, препращан е постоянно под наем в различни отбори през няколко месеци а и губи позиции и самочувствие. Смит стига и до периоди с неушпешни проби в долноразредни клубове от Белгия и франция, като се заговаря и, че ще играе във Виетнам. Това обаче остават само слухове.
