„Мисля, че имам един проблем – че ставам все по-добър във всичко, което е свързано с работата ми от първия ден. Има еволюция в много различни аспекти – как чета играта, как се подготвям за мачове, как тренирам играчите, методологията... чувствам се все по-добре. Има едно нещо, което не мога да променя – когато се срещам с медиите, никога не съм лицемер”. Това казва Жозе Моуриньо в специално интервю за Telegraph.
Статистически Моуриньо е най-успешният клубен мениджър в света. Печелил е титлата и в четирите държави, в които е водил отбори – Португалия, Италия, Испания и Англия. Печелил е Шампионска лига два пъти.
Това е само едната страна. От друга, той е мениджърът, който поляризира мненията толкова крайно, колкото никой друг и разпалва гнева на феновете на съперниците. Постоянното спорене със съдиите, заяжданията на пресконференциите, жестовете край тъча – да гледаш Моуриньо е шоу само по себе си.
В луксозно студио в Южен Лондон Моуриньо прекарва два часа, докато го снимат облечен в елегантно спортни дрехи, влизайки и излизайки от спортен модел Ягуар. В края на фотосесията всички се събират около лаптопа да разгледат снимките, а Моуриньо издава присъда в свой стил: „Не е зле”. Но никой не знае какво означава това „Не е зле” – дали не му харесва, дали е станало супер според него или просто не му пука особено?
Прекарал е сутринта на тренировъчната база на Челси. Ритуалът винаги е един и същ. Пристига около 7:30 часа, влиза в офиса си и заключва вратата, остава вътре през следващите два часа.
„Имам нужда от време насаме. Знаете, във футбола не съм толкова възрастен. На 52 може би имам 20 години пред мен като треньор. Но аз усещам себе си като... стара лисица. Нищо не ме плаши, нищо не ме тревожи прекалено, изглежда сякаш нищо ново не може да ми се случи. Много съм стабилен в контрола над емоциите, но ми трябва време да мисля. А не да се будя посред нощ, притеснявайки се за нечия контузия или тактиката за даден мач. Имам нужда да преценявам случилото се, да предусещам бъдещи проблеми”, разказва Моуриньо.
В интервюто Моуриньо разказва още за личния си живот и признава, че колкото и да са различни с Арсен Венгер, има една тема, по която двамата са на едно и също мнение.
„Венгер каза нещо, което е интересно, той е срещу наградата „Златна топка” и мисля, че е прав, защото в момента футболът губи малко от концепцията за отбора и се фокусира повече върху индивидуалностите. Винаги гледаме как е играл всеки отделен играч, индивидуалните статистики, кой тича повече. Само защото ти си тичал 11 км. в даден мач, а аз 9, това означава ли, че си свършил повече работа от мен? Може изобщо да не е така! Може би моите 9 км. са били по-важни от твоите 11”, смее се Моуриньо.
„За мен футболът е колективен. Индивидуалността е добре дошла, ако искаш да направиш отбора по-добър. Но трябва да работиш за нас, а не ние като отбор да работим за теб. Когат топ играчите идват, отбора си го има. Не новият играч открива отбора, както Колумб е открил Америка, не, не, ти идваш да помогнеш на отбора да стане по-добър. Единственото нещо, което не можеш да дадеш на един играч, е талант. Но можеш да развиваш таланта правилно, така че той да разбере нуждите на отбора”.
Статистически Моуриньо е най-успешният клубен мениджър в света. Печелил е титлата и в четирите държави, в които е водил отбори – Португалия, Италия, Испания и Англия. Печелил е Шампионска лига два пъти.
Това е само едната страна. От друга, той е мениджърът, който поляризира мненията толкова крайно, колкото никой друг и разпалва гнева на феновете на съперниците. Постоянното спорене със съдиите, заяжданията на пресконференциите, жестовете край тъча – да гледаш Моуриньо е шоу само по себе си.
В луксозно студио в Южен Лондон Моуриньо прекарва два часа, докато го снимат облечен в елегантно спортни дрехи, влизайки и излизайки от спортен модел Ягуар. В края на фотосесията всички се събират около лаптопа да разгледат снимките, а Моуриньо издава присъда в свой стил: „Не е зле”. Но никой не знае какво означава това „Не е зле” – дали не му харесва, дали е станало супер според него или просто не му пука особено?
Прекарал е сутринта на тренировъчната база на Челси. Ритуалът винаги е един и същ. Пристига около 7:30 часа, влиза в офиса си и заключва вратата, остава вътре през следващите два часа.
„Имам нужда от време насаме. Знаете, във футбола не съм толкова възрастен. На 52 може би имам 20 години пред мен като треньор. Но аз усещам себе си като... стара лисица. Нищо не ме плаши, нищо не ме тревожи прекалено, изглежда сякаш нищо ново не може да ми се случи. Много съм стабилен в контрола над емоциите, но ми трябва време да мисля. А не да се будя посред нощ, притеснявайки се за нечия контузия или тактиката за даден мач. Имам нужда да преценявам случилото се, да предусещам бъдещи проблеми”, разказва Моуриньо.
В интервюто Моуриньо разказва още за личния си живот и признава, че колкото и да са различни с Арсен Венгер, има една тема, по която двамата са на едно и също мнение.
„Венгер каза нещо, което е интересно, той е срещу наградата „Златна топка” и мисля, че е прав, защото в момента футболът губи малко от концепцията за отбора и се фокусира повече върху индивидуалностите. Винаги гледаме как е играл всеки отделен играч, индивидуалните статистики, кой тича повече. Само защото ти си тичал 11 км. в даден мач, а аз 9, това означава ли, че си свършил повече работа от мен? Може изобщо да не е така! Може би моите 9 км. са били по-важни от твоите 11”, смее се Моуриньо.
„За мен футболът е колективен. Индивидуалността е добре дошла, ако искаш да направиш отбора по-добър. Но трябва да работиш за нас, а не ние като отбор да работим за теб. Когат топ играчите идват, отбора си го има. Не новият играч открива отбора, както Колумб е открил Америка, не, не, ти идваш да помогнеш на отбора да стане по-добър. Единственото нещо, което не можеш да дадеш на един играч, е талант. Но можеш да развиваш таланта правилно, така че той да разбере нуждите на отбора”.
