За Симеон Щерев може да се каже, че е като баща на Станка Златева. През 2005 г. двамата оформят шампионски тандем, който носи на България пет световни и шест европейски титли. Наред с това са и двата сребърни медала от олимпийски игри. От четири години обаче Щерев е в Азербайджан, където подготвя националния им отбор. Световният шампион от Скопие 1981 вярва, че и той има вина за решението на Станка Златева да слезе от тепиха. Именно в Азербайджан „Меридиан Мач” намери специалиста, който в откровен разговор разказа за най-паметните си моменти със Станка.
- Изненада ли ви решението на Станка Златева, г-н Щерев?
- Не. Аз това нещо го знаех много отдавна. Говоря си постоянно със Станка.
- Само контузиите ли са причината за отказа й?
- Тя контузии постоянно си имаше ги преодоляваше. Не може да се каже, че само травмите са причината. Може би и аз имам вина, защото не съм близо до нея.
- Имаше ли сили да изкара олимпиадата в Рио?
- Лично за мен можеше да продължи. Така поне си мисля. Станка има сили за още една олимпиада, на която можеше да вземе медал. За нея обаче стана трудно.
- Защо?
- Защото беше свикнала на един начин на подготовка, който вече го няма. Тя чувстваше опора и вярваше в мен. Не ме разбирайте погрешно -и сега съм до нея. Просто съм в Азербайджан и не мога да отделям толкова много време. Може би и заради това загуби увереността си и реши да спре. Другото е, че тя бе свикнала вечно да е на първо място и един спад веднага влияе на мотивацията.
- Само липсата на мотивация ли е причината за слабите резултати в последно време?
- Вижте, аз не казвам, че няма травми. Познавам я отдавна. Тя е характер. Сега към контузиите се добави и това, че и мен ме няма. Нещата се натрупаха. Тя е една от най-грамотните състезателки, които съм имал. Тук обаче всичко опира до психология. Когато няма човек, на когото да вярваш, губиш увереност. Няма как месец след като е победила туркинята Ясмен Адар на „Дан Колов",
да губи с туш за 30 секунди пак от нея. Станка не е концентрирана. Вина за това имам и аз, не мога да бъда до нея. Освен това дойдоха и болежките от всички травми, които има през годините. В последно време тя постоянно бе на инжекции.
- Коя от всички титли, които сте спечелили като неин ръководител ви е най-сладка?
- Никога няма да забравя първата световна титла, която спечелихме в Китай. Тогава на финала Станка победи петкратната световна шампионка Киоко Хамагучи. Никой не очакваше и Станка се превърна в сензация. Но тя е много добра спортистка. Още, когато дойде в Левски, казах на бат' Санде (Александър Томов -б.р.), че трябва да я вземе. Виждах таланта в нея.
- Когато дойде в Левски ли се запознахте за първи път?
- Не. За първи път я видях на световното първенство през 2005 г. в Будапеща. Тогава бях с Руди Великов и изобщо не се интересувах от женската борба. Та на това световно тя нямаше с кой да загрява и ме помоли да й помогна. Започнахме загрявката, а тя беше много слаба. Направо й казах: „Ти си смешна!" И Станка ми се обиди. Но нали е кораво момиче, ми отговори: „Ми като съм смешна, вземи ме научи!" И така стана. Тя говори с федерацията и аз й станах треньор. Никога не съм си представял, че ще работя с жени. Но вече женската борба стана много атрактивна и се изравни с мъжката.
- Може ли да се каже, че Станка промени женската борба?
- Определено! Няма човек, който да не се възхищава на Станка. Тя се бори като мъж.
- Мислите ли, че ще успее и като треньор?
- Златева може да бъде много добър треньор. Стана много добре, че й дадоха да тренира кадетките. Трябва да започне от ниските нива. Тези млади момичета ще я гледат с възхищение и мисля, че нещата ще тръгнат положително за Станка.
- В последните две години от азербайджанската федерация не ви позволяваха да стоите в ъгъла на Станка по време на мачовете й...
- Много е тежко, когато не можеш да окуражиш състезателя си, но такива са правилата. Не важи само за Азербайджан. Нямаше как да седна на българския стол, когато съм треньор на друга държава. Определено липсата ми е оказала голямо влияние. Освен това на мен ми беше тежко, тъй като моите състезатели са ми като деца.
- На какво се дължи спадът на българската борба?
- Трудно е да се говори, когато съм далеч от България. Спортът ни обаче не отива на добре. Няма правилно отношение. Хората, които тренират, трябва да са мотивирани. А това стана с добри условия и средства за подготовка.
- Какви са условията в Азербайджан?
- Много добри. Изобщо не може да се прави сравнение.
- Какви цели сте си поставили за олимпиадата в Рио?
- До момента имам три квоти в женската борба. Дано да спечелим още. Имам едно момиче, което е готово за олимпийска шампионка.
- Какви са отношенията ви с ръководството на българската федерация?
- Аз нямам проблеми с никой от шефовете на федерацията. Обичам България! Поддържам връзка с всичките си състезатели. На никого не съм отказвал помощ. Аз съм българин и винаги съм готов да помагам.
- Какви трябва да са условията, за да се върнете в България?
- Аз условия не поставям. Ако се върна в България, отново ще работя като треньор и за борбата. Не искам да съм национален на всяка цена. Аз обичам работата си. Тя ми е хоби.
