Българският спорт е уникален!

Четирима министри бяха необходими, за да сринат успехите, постигнати в Токио!

Българският спорт е уникален!

Анализ на Яна Касова и Краси Панов

Българският спорт влиза в олимпийската 2024 година с 14 подпечатани квоти в 8 спорта. И още поне 5, които можем да броим за сигурни в още три спорта. Но шансът да запишем тотален антирекорд по най-малко участници в Париж е реален!

На Игрите в Токио 2020, които се проведоха през 2021 г. заради COVID-пандемията, България беше с 36 квоти и 42 спортисти (ансамбълът по художествена гимнастика е от пет жени) в 14 вида спорт.  Това беше най-малобройният ни тим под петте преплетени кръга от Олимпийските игри в Берлин през 1936 г.

Ако погледнем класирането по титли обаче Игрите в Токио станаха най-успешните след Сидни 2000 г. В японската столица чухме три пъти българския химн благодарение на Стойка Кръстева (бокс), Ивет Горанова (карате) и Симона Дянкова, Стефани Кирякова, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс, Ерика Зафирова от ансамбъла по художествена гимнастика. Антоанета Костадинова се окичи със сребро в спортната стрелба, а боркините Тайбе Юсеин и Евелина Николова завоюваха бронзови медали. Два олимпийски цикъла преди това България не беше печелила олимпийско злато – последното беше на Румяна Нейкова в академичното гребане в Пекин 2008.

Държавната политика

Макар за широката общественост представянето ни в Токио да беше изненада, за специалистите то бе очаквано. Защото беше резултат на целенасочена държавна политика.

В началото на 2016 г. тогавашният министър на младежта и спорта Красен Кралев обяви стартирането на специална програма, насочена към женския бокс, женската борба и женското кану.

„Това са спортове, в които се развиваме много добре и в следващите 5 години те ще получат допълнително финансиране, защото имат голям потенциал и възможност за призови класирания“, каза тогава Кралев. И всеки спорт получи по програмата допълнителни към бюджета си 200 000 лв. годишно за реализирането й.  

През 2016 г. последваха множеството критики на идеята, които през 2021 (точно 5 години по-късно, както беше предвидил Кралев) се превърнаха във възхвала на момичетата именно от тези спортове (с изключение на кануто, където световната и европейска шампионка Станилия Стаменова не успя да се реализира).

Истината е, че ако ще се гонят отличия от ОИ, усилията трябва да се насочат там, където може да бъдат спечелени. Да, много е престижно да имаме олимпийски шампион на 100 м, но това е непостижимо, дори целият бюджет на спорта в държавата да бъде насочен към тази цел.

В Токио женските бокс и борба се отплатиха с титла и още 2 медала.

Ивет Горанова спечели бронзов медал на Световно по карате още 18-годишна.  И веднага получи пълно финансиране, за да се реализират идеите на треньора й, които се превърнаха в олимпийско злато.

Художествената гимнастика, където съдийският фактор и международното лоби са ключови получи сериозна подкрепа за провеждането на серия домакинства, като черешката беше Световно за жени през 2018 г.

Стрелбището в Търговище, на което се подготвя сребърната олимпийска медалистка Антоанета Костадинова беше напълно реновирано по времето на Красен Кралев.

В Токио съдиите ни откраднаха един медал след странно решение да не признаят опит във вдигането на тежести на Христо Христов. А щангите бяха извадени буквално от тинята и получиха солидна подкрепа с ремонти на залите във Варна, Асеновград, Русе, Хасково, Търговище и Велико Търново. Ремонтирана и обновена беше залата на високопланинската база "Белмекен"

Така с целенасочена, ясна и добре обезпечена финансово политика Кралев и екипът му успяха да помогнат на макар и камерната българска група да реализира почти целия си потенциал и да зарадва България в Токио с три титли и общо 6 медала. 

Как е сега

От 2021 г. насам по субективни и обективни причини държавната политика изчезна от спорта. През последните близо три години след каскадата от избори и служебни правителства се изредиха четирима спортни министри - Андрей Кузманов, Радостин Василев, Весела Лечева и Димитър Илиев. Първите двама откровено не знаеха къде се намират и съсипаха всичко, градено преди тях. Андрей Кузманов направи серия от нелогични маневри и разби градената с години система на спорта. Радостин Василев се интересуваше само реваншизъм и далавери и затвърди кризата. Весела Лечева опита да закрепи положението, но като служебен министър нямаше нито времето, нито лобито да го направи. Така 6 месеца преди Париж поводите за оптимизъм не са много. 

Къде са героите от Токио?

Ансамбълът по художествена гимнастика вече е с нов състав и квота за Париж. Стойка Кръстева окачи ръкавиците. За Ивет Горанова няма вече Олимпийски игри, тъй като каратето беше включено в програмата в Япония като допълнителен спорт, популярен в страната домакин. Антоанета Костадинова вече си осигури участието за Париж, а Тайбе Юсеин и Евелина Николова тепърва ще трябва да се преборят за визи..

Половин година преди Париж 2024

Художествената гимнастика е изпълнила максимума по отношение на олимпийското участие като има три квоти – една за ансамбъла и две индивидуално, които не са поименни и съставът ще се определи в навечерието на Игрите. Очаква се в индивидуалното да ни представят Боряна Калейн и Стилияна Николова, а в ансамбъла се подготвят седем момичета, като в следващите месеци ще се сформира финалната петица.

И другият гимнастически спорт в олимпийската програма си осигури място в делегацията ни. Кевин Пенев спечели квота в спортната гимнастика, достигайки до финала на прескок на Световното първенство.

В гребните спортове за момента две дами са си спечелили билет за френската столица. Първата ни виза в академичното гребане осигури Десислава Ангелова (скиф). Йоана Георгиева получи място в стартовете на 500 м едноместен каяк.

Антоанета Костадинова (25 м пистолет) и Кирил Киров (10 м въздушен пистолет) са с олимпийски квоти в спортната стрелба.    

Боксьорите ни за олимпийския ринг засега са трима - Станимира Петрова и Светлана Станева при жените, както и Хавиер Ибанес при мъжете. Предстоят  още два квалификационни турнира.

Двама плувци имат квоти - Петър Мицин ще скочи в олимпийския басейн на 400 и 800 метра свободен стил, докато Йосиф Миладинов ще стартира на 100 метра бътерфлай. Но има време и за още покрити нормативи.

Борбата ни е в недобра позиция в началото на олимпийската година. За момента имаме само една квота - в категория до 87 кг на класиците. Извоюва я натурализираният украинец Семен Новиков с бронза си от Световното първенство през септември. Борците ни са с немалко успехи през миналата година, но предимно в неолимпийските категории. 18 са общо възможните квоти, които могат да се спечелят от пехливаните ни. За Токио успяхме да вземем 7. През пролетта борците ще имат още два квалификационни турнира, за да намерят пътя към Париж. 

Най-близо до Париж

България почти си е осигурила три олимпийски квоти във вдигането на тежести, една в тениса и една в бадминтона.

Визите в щангите се раздават по ранкинг от пет големи състезания, а според правилата всяка държава има право на максимум трима мъже и три жени. Крайните резултати ще бъдат обявени през април. При мъжете почти сигурно ще имаме трима, но при жените няма да имаме представителка. Карлос Насар (89 кг) вече няма как да бъде изместен за квотата. Същото се смята и за Иван Димов (67 кг) и Божидар Андреев (81 кг). И тримата ни щангисти са потенциални претенденти за медалите.

Почти сигурна за Париж е Виктория Томова. В тениса класирането също е по ранкинг, но има и важно условия играчът да е представлявал страната си за Купа „Дейвис“ или „Фед къп“. Към момента Томова е с билет в джоба. Григор Димитров обаче със сигурност няма да участва на Олимпийските игри заради изискването за участие в Купа „Дейвис“, което не изпълнява.

За участнички на Олимпийските игри броим и бадминтонистките Стефани и Габриела Стоеви, които няма как да бъдат изместени от ранглистата до Париж.

Останалите шансове 

На ранкинг вероятно ще разчита и Царицата ни. Леката атлетика няма нито един покрит норматив за Игрите, а в добри позиции в ранкинга са само тийнейджърите Божидар Саръбоюков (скок дължина) и Лъчезар Вълчев (троен скок). След контузия със 192 см се завърна Мирела Демирева, но нейният норматив в скока на височина е 197 см.

Шанс за квота има фехтовачката Йоана Илиева или дори целия ни женски национален отбор на сабя. Рангингът във фехтовката обаче е много динамичен и няма да е ясно до последно дали ще има български участници в Париж.

Мъжкият волейболен отбор също има някакъв силно хипотетичен шанс да си осигури място в олимпийския турнир след Лондон 2012 по ранглиста. „Лъвовете” не успяха да сторят това в квалификационния турнир през есента и сега съществува един много минимален шанс – през останалите пет квоти, които ще бъдат раздадени от Международната федерация по волейбол (FIVB) след края на Лигата на нациите през юни 2024 г. За целта ще се използва световната ранглиста. Първият критерий ще бъде отбор от континент, който няма представител до този момент. А вторият - най-добрите според ранглистата, които не са се класирали. По-голяма обаче е вероятността отново да сме без колективен спорт на Олимпийски игри.

Колко още билета за Париж ще резервират борците, боксьорите и плувците е мираж. Гребането и кану-каякът също имат потенциал за още визи. Квоти можем да чакаме и от джудото. На още една виза има право стрелбата, а вземе ли две, може да прехвърли едната на ловната стрелба. Тенисът на маса изпрати представител в Токио и има надежда да повтори в Париж. Катеренето също може да прати представител. 

Какво очакваме? 

Шансовете да надминем 37-те квоти, които спечелихме за Токио 2020 клонят към 0 и най-вероятно ще запишем нов антирекорд по най-малка делегация в съвременния вариант на Олимпийските игри. Реалностите по отношение на възможностите за спечелване на медали също не светят в розово. Най-сигурен за отличие и дори титла изглежда Карлос Насар. Опитната Антоанета Костадинова и ансамбълът ни по художествена гимнастика, както и индивидуалистките също могат да ни зарадват. В борбата винаги могат да избухнат, но първо да видим какво ще изпратят. Боксът отдавна е повече въпрос на политика и през последните години нас трудно ни допускат до медали на големи първенства.

В останалите спортове ще сме на кубертенов принцип. 

Глобалните модерни игри

Общо 10 500 спортисти ще получат право да участват на Олимпийските игри в Париж между 26 юли и 11 август. Във френската столица и околностите й ще се проведат състезания в 32 спорта. Един от тях – брейкът, ще направи своя дебют под петте преплетени кръга, а скейтбордът, спортното катерене и сърфът ще се проведат за втори път на олимпийско ниво. А защо тези „нетрадиционни” спортове се включват в програмата за сметка на все по-големи ограничения на останалите дисциплини? Заради интереса! Организаторите на Игрите в Париж обявиха, че за пет спорта билетите са били разпродадени само за два часа - триатлон, катерене, BMX Racing, BMX Freestyle и брейк танци.

В България все още залагаме само на традиционни спортове. Много от които сами по себе си губят позиции в олимпийското движение. Ние пък тъкмо бяхме понатрупали влияние и се бяхме постабилизирали и последните 3 години ни върнаха в първи клас…

Щангите отрекоха протест и благодариха на Глушков

"БФВТ благодари на министъра на младежта и спорта, който протегна ръка към нас в толкова труден момент"

ИЗВЪНРЕДНО: Осъдиха Георги Градев!

Вижте подробности

Красен Кралев е номинацията на ГЕРБ-СДС за спортен министър

Вижте състава на проектокабинета

Минчева шампион на 25 метра пистолет

Втора остана Гинка Дачева

Теодор Асенов с бронз от Европейското по кану-каяк за юноши

Това е единственото отличие за България от шампионата в Братислава

Кевин Воклен спечели II етап от Обиколката на Франция

Тадей Погачар взе "жълтата фланелка"

Фамозна: Стилияна Николова взе всички титли в Египет

Грацията ни перфектна и на четирите уреда в Кайро

Преди Олимпиадата: Голям скандал в българската борба

Георги Иванов няма да участва в Париж, макар че спечели квота

Радослав Великов стана първият ни шампион по плажна борба

Октай Хасан бие в категорията при 80 кг

ИЗБРАНИ НОВИНИ

Социални връзки