България записа най-успешната си олимпиада за XXI век.
Стана номер 2 на Балканите по медали, изпревари държави като милиардната Индия, многомилионна Турция и още куп други. С бюджети за спорт, които в пъти превишаваха нашия.
Само за щанги в Азербайджан навремето даваха повече от цялата ни олимпийска подготовка. Държави натурализират спортисти, за да побеждават с тяхното знаме. Нидерландия се гордее със Сифан Хасан, Великобритания имаше своя Мо Фара.
Ние пък показахме своите Симона, Стефани, Мадлен Радуканова, Лаура, Ерика, Ивет, Стойка, Антоанета, Тайбе и Ивелина.
И понеже статистиците знаят всичко, включително и собствения си брой според незабравимите Илф и Петров, още една цифра.
С най-малката делегация от 1936 година насам спечелихме 6 медала.
Или коефициентът на ефективност е 0,142. САЩ, първата държава по медали, са с 0,183 (113 от 615). Или почти наравно. Вярно, и двата отбора отстъпват на феномена Сан Марино - 3 отличия от 5 състезатели, но... това е феномен и... малко ловна стрелба и мъжка борба.
Броят на квотите за Токио и медалите от Рио бяха повод за рязане на вени от различни “специалисти”. Най-обвинявана бе държавата, която не се грижела за своите спортисти. 5 години с прекалено кратък срок при изграждането на един професионален спортист. Но за него ние успяхме да превърнем три медала в три титли. Което дори и най-големите хейтъри в родния спорт не очакваха. Някои пуснаха изтърканото до болка заглавие “Олимпийски туризъм” и чакаха провала.
Вместо това дойде еуфорията само за броени дни. Всъщност става въпрос за нещо много елементарно. Стратегия. Нещо, което липсваше през последните години.
След бронзовия медал в Рио бе сменен целият ансамбъл по художествена гимнастика. С този за девойки, граден паралелно с женския.
В същото време с милионна подкрепа на държавата бе организирано световното първенство в София през 2018 г. Първото в България от това във Варна през 1987 г.! Едва третото в историята ни. И догодина ще има още едно. При това олимпийска квалификация за Париж.
В олимпийската година във Варна проведохме европейско, което бе и последна олимпийска квалификация. Някой дали се сеща, че това стана за първи път в историята?
Никога България не бе домакинствала на европейско по художествена гимнастика!
По този параграф бяхме изпреварени дори от Израел, който направи първенство в Холон преди 5 години. Със сигурност и шампионатът във Варна не бе организиран без пари. Нито в рушаща се сграда, в каквато бе превърнат Дворецът на културата и спорта. Но българите обикновено бързо забравяме подобни факти.
Турнирът за световната купа в София събира елита всяка година. В спорт като художествената гимнастика всичко това е политика. И като лоби, и като отношения със съдиите. Която рускините успешно провеждаха от десетилетия. За да бъде най-накрая пробита тяхната хегемония.
Завършен бе и проектът за разширяване на националната база на стадион “Раковски” срещу 1,5 милиона лева. Сегашната зала бе реновирана за 250 000 лева.
Не трябва да се забравя, че Илиана Раева е “острието” на ръководителите в българския спорт. Не спира за минута. Дали ще е министърът, или премиерът, или някой спонсор. И не само заради това получаваше подкрепа.
Още преди олимпиадата в Рио министърът на спорта Красен Кралев обяви специална програма, насочена към женския бокс, женската борба и женския кану-каяк за игрите в Токио. Обяснението за тези иначе “мъжки” спортове беше, че ще бъдат развивани и в следващите 5 години, защото има голям потенциал и възможност за призови класирания. Програмата и аргументите за нея минаха под радарите на медиите, защото за всички беше важно представянето в Бразилия.
От трите спорта само кану-каякът не успя да пробие. За останалите - злато и два бронза. При положение че в женската борба Русия остана без нито едно отличие.
Създадена бе и специална програма за развитие на бойните спортове, които все повече се харесват на младите.
През 2018 г. Ивет Горанова се върна с бронз от световното по карате.
Първи в историята на този спорт у нас. На среща в министерството тя получи плакет, а нейният треньор Ангел Ленков - задача. Да изготви специална програма за състезателката, която да бъде финансирана приоритетно от спортното министерство, а целта е спечелване на олимпийска квота. Ленков успя и да напише програмата, да спечели квотата и накрая и златния медал.
Залата в Търговище, където тренират клубовете по спортна и художествена гимнастика, борба, стрелба и други, е строена 1968-1975 година. Най-добрите помощници в тренировките на Антоанета Бонева-Костадинова бяха кофите и калориферите. Първите за да събират теча от покрива, а вторите - да се вдигне поне малко температурата. Доста често всички усилия бяха напразни.
До 2018 година, когато правителството отпусна 850 000 лева за основен ремонт на съоръжението на улица “Христо Ботев”. И през февруари на следващата година всичко бе обновено. Тотално. Две години и половина преди началото на олимпиадата. Резултатът - сребро.
Министерството купи дългоочакваните модерни мишени за пневматично оръжие и ги даде на Българския стрелкови съюз. Сега са в залата в “Дианабад”. След години битка бе прехвърлено и стрелбището в квартал “Гео Милев” от МВР. За да имат националите къде да тренират.
Всички обаче са забравили, че този спорт не трябваше да съществува България бе наказана за олимпиадата в Рио. Защото всички бяха хванати със замърсена добавка. Тогава Кралев лично изпрати проби в Кьолн, за да се докаже невинността на състезателите. Това стана, но останаха 250 000 долара глоба. И тогава отново държавата се намеси. През тотото и “Медина мед” се намериха пари за санкцията, без които нито един българин нямаше да се включи дори в квалификациите за Токио.
Реновирани бяха със сериозни средства 7 зали, включително тези на националите и двамата ни представители на олимпиадата - Христо Христов и Божидар Андреев.
Сега наред е и волейболът Подобни големи състезания не е имало с години в България. След предното първенство стотици се записаха да тренират. И след някоя и друга година може да очакваме новия Цветан Соколов. Защото не става за няколко месеца или за една или две години. Трябва време.
Трябва да се продължи да се инвестира в базата. Защото остана доста несвършена работа. Липсват басейни, а имаме вече момчета, които могат да са идоли на младите.
Така само за 5 години трите медала се превърнаха в три титли. И най-доброто представяне на България за XXI век. Сега някой трябва да направи и стратегия за Париж.