1. Novsport
  2. БГ Футбол
  3. Стойчо Стоев: Левски го обича половин България, а останалата половина го мрази

Стойчо Стоев: Левски го обича половин България, а останалата половина го мрази

Юношите вече стават мъже, казва треньорът на "сините"

Стойчо Стоев: Левски го обича половин България, а останалата половина го мрази
Треньорът на Левс­ки Стойчо Стоев го­вори пред"Тема Спорт" ден след успе­ха на "Тича" с 1:0. Той коментира израства­нето на юношите и не подмина инцидента, след който бе изгонен. Специалистът призо­ва да се взимат по-се­риозни мерки по ста­дионите, за да не се стига до по-опасни инциденти.

Г-н Стоев, Левски постиг­на първа победа в първен­ството срещу Черно море на "Тича". Погледнато статистически - този тим се явява най-лесният съперник за вас - три сблъсъка в А гру­па и три победи, две от тях във Варна. С какво спечелих­те?
- Още миналата седмица казах, че няма как да съм недо­волен от тима си. Отбор, който се сглобява в движение с много млади състезатели. Но това вече е състав, който има необходимия хъс и харак­тер. Опитва се да вкарва ди­намика в действията си. А постепенно ще вкара и необходимите футболни умения, които ще го изведат до доб­ро начало за развитието на сериозен отбор и клуб. Създа­ват се предпоставки за доб­ро развитие на младите фут­болисти.

Започнаха ли юношите да стават мъже?
- Ще станат! Не знам дали вече са такива, но постепен­но стават! Проявяват харак­тер, което ме радва. Казах им, че всеки мач за тях е до­казване. За да може в един мо­мент младият играч да е то­зи, който ще стане изключи­телно нужен, важен и водещ в отбора. Надявам се да се раз­вият още. Хубавото е, че виждам много положителни неща в тях. Няма го това притеснение и неувереност, които показваха през пролет­та. Трупат нужното самочув­ствие. Виждат, че започват да се справят. Да, някой път ще загубят, следващия ще победят - но се справят с тежки ситуации, с които преди не успяваха. Вече свикват.

Говорите за хъс и харак­тер - така падна и голът - Борислав Цонев не се отказа до края, спечели топката и бе възнаграден?
- Така е, но не е само това. Стремя се да налагам стил, в който те да пресират високо и постоянно и да не дават възможност на противниковите състеза­тели лесно да изнасят топка­та. А когато го правят, да е чрез изритване в предни по­зиции, което е добре за нас. Рано или късно това нещо ще започне да дава плодове. Ко­гато пресираш високо един противник, е нормално той да започне да греши. Но има много неща, които да се доизчистят. Радвам се обаче, че футболистите наистина вкарват цялото си сърце на терена и се борят до послед­но.

По-сладко ли е да победиш на "Тича" - там се печели по-скоро с мъжество?
- Всяка победа е важна, не­зависимо срещу кого. Ясно е, че има гостувания, които са много трудни. На "Тича" вина­ги са такива. Играчите обаче показаха, че са бойци и не се пречупват.

За другия двубой има ли наченки групата ви да стане по-голяма, а не да е пак от 16 човека
-
Рано е да се каже. Ще ви­дим в сряда. Дано поне една­та жълта карта на някой из­между Курдов и Диаби прис­тигне. За да имам още една опция. Четири кръга играхме без централен нападател.

Идва мач с Монтана, кой­то прави отлични мачове до момента - би с 6:0 Ботев Пд, трудно бе подчинен от Литекс, завърши 1:1 с Лудогорец...
- Наистина те тръгнаха добре. Но за нас е без значе­ние срещу кой съперник изли­заме. В главата на всеки фут­болист на Левски трябва да е кодирано, че играе, за да по­беди.

В първите четири кръга програмата на Левски бе доста трудна, но сега след­ващите четири (Монтана -д., Локо Пд - г., Пирин - д., и Славия - г.) дават предпос­тавка за трупане на серио­зен точков актив. Така ли е?
- На първо четене е така. Но ние и първите четири кръ­га не сме ги отписвали. Тако­ва нещо не можем да си поз­волим - да излезем и да няма значение какво ще се случи. Напротив - борили сме се док­рай. Така ще е и занапред. Как­то виждате, всички отбори са близо един до друг в класи­рането и тази година първен­ството ще е доста интерес­но. Твърде е рано за сметки.

В следващия кръг от­борът отново ще трябва да се справя без вас...
- Ще се справи. Тимът трябва да устоява на какви­то и да било странични реак­ции. Знам, че футболистите и треньорите ще се справят без мен. Имам им голямо дове­рие.

Какво се случи преди из­гонването ви?
- Удариха ме с бутилка. Не е нормално случилото се. В един момент ставаш като мишена в треньорската зона. Какво трябва да направиш? Да го приемеш нормално, че те замерват отляво и отдяс­но? И да си стоиш и да се пра­виш, че нищо не се случва, да не показваш реакция? Няма как, това бе нормална човеш­ка реакция. От желязо да си, ще ти писне. И тук трябва да се отвори въпрос за сериозно­стта на организацията на да­ден мач. Защото това мо­жеш да се случи с всеки трень­ор. Има си органи, които трябва да погледнат по-сери­озно на нещата. Може би трябва да има засилена про­верка, някои стадиони не от­говарят на изискванията, за­щото на тях се мятат камъ­ни. Елин Топузаков бе ударен с камък след последния съдийски сигнал във Варна. Уцелиха го око­ло веждата и мястото се из­ду. Ами ако беше пострадал по-сериозно. Това е стадион за спортно състезание, а не арена на бойни действия. Не сме в Косово, а на футболен двубой. Какъвто и адреналин да се е натрупал - това е само една игра.

Отчитате ли някаква тенденция - три гостувания и при трите проблеми - в Пловдив и Разград също не липсваха грозни сценки над вашата резервна скамейка?
- Не мога да кажа дали е тенденция. Просто... ФК Левски го обича половин България, а останалата половина го мрази. Знам ли на какво се дължи? И на трите стадиона публиката е доста близо до скамейките. Това не е лошо, защото се създава хубава ат­мосфера. Но поради липсата на добра организация се стига до това феновете да хвър­лят предмети. Хората, кои­то трябва да обезопасят ма­ча, явно не се справят. Друго­то е манталитет. В чужбина - в Англия, в Германия - някои скамейки са в публиката, но нищо не се случва. Хората са отишли да се забавляват, не да си изливат негативни­те емоции. Основната задача на фена според мен е да подкрепя своя отбор. Другото са балкански нрави. И за да няма инциденти, трябва да има строга организация. В края на краищата треньорите не би­ва да са заложници на фенове­те и да се чувстват като мишени.