Нападателят на Левски Георги Христов замина рано тази сутрин за Полша, а днес трябва да бъде финализирано преминаването му във Висла Краков. Голмайсторът даде обширно интервю минути преди да се качи на самолета.
-Георги, сигурен ли е трансферът във Висла?
-Сигурен е дотолкова, че трябва да мина медицински прегледи и всичко с тях да бъде наред. Иначе всичко между клубовете е договорено, както и моите лични условия.
-За една година ли ще бъде наемът?
-Да, точно така е.
-Откога датира този интерес и кога разбра, че ще има трансфер?
-За интереса знаех още в началото на декември. Тогава ставаше въпрос и за друг полски тим - Легия Варшава. Явно желанието на Висла е било по-голямо и аз отивам да играя там за една година под наем. Съществува опция за закупуване след това.
-Висла води с пет точки във временното класиране, явно са с големи амбиции. Това имаше ли някакво значение?
-Естествено е, че има значение. Миналата седмица имах оферта от Китай с много силни финансови параметри, но не исках да ходя там и да се отдалечавам много от Европа. Парите бяха доста, но те не са най-важното нещо в живота. Аз искам да се развивам правилно като футболист.
-Държеше ли на трансфер в този момент? Щеше ли да бъдеш разочарован, ако бе останал в Левски?
-Не, нямаше да бъда разочарован. Аз бях страшно амбициран да се докажа в Левски. Оферта като тази на Висла не се отказва. Това е един отбор с много сериозно име. Който се интересува от футбол, знае за какво става въпрос. Надявам се да стана шампион с Висла и да играя след това в Шампионската лига.
-Преди време каза в интервю, че имаш две цели. Едната е да станеш шампион, а другата е да си голмайстор на първенството. Каква равносметка си правиш от престоя в Левски?
-В България спечелих всичко, което може да се спечели. Станах голмайстор с Ботев Пловдив. През 2008 година колегите ми, другите футболисти, ме избраха за най-добър футболист. Станах шампион с Левски. Спечелих и Суперкупата на България. Тоест, взех всичко, а не е тайна, че всеки футболист иска да излезе в Западна Европа. Полша е изключително развита държава.
-Когато дойде в Левски, каза че си почитател на отбора. Може ли някога пак да си част от „сините”?
-Трябва да се докажа, за да остана в Полша. Аз съм си футболист на Левски все още. Дали ще се върна, бъдещето ще го покаже. Аз съм си левскар и ще си остана такъв. Ще стискам палци на отбора. Всички футболисти са ми големи приятели.
-Има ли нещо, за което да съжаляваш?
-Аз гледам напред. Никога не се обръщам назад и не съжалявам за минали работи. Можеше да развия по-добре потенциала си в Левски, но не се получи. Честно казано съжалявам за някои моменти.Попречи ми напрежението. Може би не успях да се справя с него.
-Много ли голямо беше напрежението?
-Очакванията към мен бяха невероятни. Станах голмайстор с Ботев Пловдив, който не е чак толкова претенциозен отбор, но пък е много голям клуб. Съжалявам за това, което става с Ботев. Очакванията към мен в Левски бяха свръхголями. В началото всичко ми тръгна нормално. Нещата не се развиха по най-добрия начин, но имаше и много хубави моменти. Всичко ще си дойде на мястото.
-Попречи ли ти казусът „Георги Христов”, който се точи цяло лято?
-В Ботев се доказа, как се чувстваше вчера, когато разбра, какво става с клуба?
-Не ми беше приятно. Това е много голям клуб. Знаете какви са феновете и колко е футболен градът. Не е честно спрямо половината Пловдив.
-Как се раздели с Георги Иванов? Какви насоки ти даде той?
-Той ми каза, че ще липсвам на отбора. Прегърна ме и ми пожела успех. Благодаря му, че остави решението в мои ръце. Каквото и да си говорим, Гонзо ми даде 9 номер, което е показателно, колко е разчитал на мен. Съжалявам, че детската ми мечта да играя с 9 номер в официален мач за Левски не се сбъдна. Кой знае, може пък да стане по нататък?
-Сам ли отиваш в Полша? Доколкото имаме информация в момента си без приятелка… Полякините са доста хубави…
-Аз страшно амбициран да докажа, че съм добър футболист. Обичам да се забавлявам в свободното си време, но това трябва да се прави в точния момент. Личният ми живот не касае другите хора. В момента нямам приятелка.
-Кога ти беше най-тежко в Левски?
-Този полусезон, който отмина. Не успях да помогна с голове. Това ми тежеше много. Аз съм страшно суетен по душа и искам да се харесам на всички хора, а не се получаваше. Отрицателните емоции ми дойдоха в повече. Пред мен мисля, че идва по-светъл път.
-Колко попадения искаш да вкараш в Полша?
-Това беше проблемът ми в Левски. Постоянно исках да вкарвам много голове. Не трябва да се мисли така. Важно е да се тренира, като хората. Да правиш каквото трябва, пък да се случва, каквото ще.
