Brabus G V12 S: Gрандомания

 

Една от възможните причини за съществуването на Brabus G V12 S е нуждата някой да оповести края на купона... Днес, когато дори средностатистическият руски олигарх старателно къта последните си милиарди, чудовищната G-класа изглежда като мил спомен от времената, в които всичко изглеждаше наред – когато акциите носеха истински дивиденти, а банките имаха реални пари.

 

Днес Brabus G V12 S стои пред нас с навъсен поглед към обруления от кризата свят, чието последно желание е да бъде тормозен от екземпляр с мощността на болид от Формула 1, тегло колкото на три Smart Fortwo, цена, срещу която спокойно може да си купите уютна вила в някое от най-скъпите кътчета на Стария континент, и емисии на CO2, за които по-удобна и прегледна би била единицата килограм на километър.

При G-класата теорията на еволюцията има доста странни измерения. В момента моделът е на 30 години – достойна възраст, на която повечето автомобили празнуват 20 години от свалянето си от производство... Но не и G-класата с нейните модерни дневни светлини със светодиоди, DVD-плеър и мощност 700 к. с. Всичко това звучи доста странно, когато говорим за несъмнения доайен в гамата на Mercedes, чиято версия 240 GD, отбелязала премиерата си през 1979 година, разполага с не повече и не по-малко от 72 к. с. и развива максимална скорост от 117 км/ч. Твърде, твърде скромно за клиентите на общо петте произведени до момента G V12 S, за които явно не са достатъчно впечатляващи нито 507-те коня на най-мощната фабрична модификация G 55 AMG, нито 610-те к. с. на G V12, предлаган в гамата на Brabus от 2004 година насам. Именно за да задоволят техните изисквания, момчетата от Ботроп са прибегнали до разработката на S-версия на чудовището, инсталирайки задвижващия агрегат на Bullit под капака на G-класата.

 

Екстремният мотор е създаден на основата на 5,5-литровия V12 битурбодвигател на S 600, който и без друго е известен с фантастичните си динамични характеристики. Усиленият колянов вал е изцяло нов, а по-големите бутала и увеличеният диаметър на цилиндрите са довели до нарастване на работния обем до 6,3 литра. С цел подобряване на ефективността, всеки цилиндър се захранва по отделен канал от нарасналите по размер турбокомпресори с максимално налягане 1,3 бара, а крайната мощност достига потресаващите 700 к. с. Максимумът в кривата на въртящия момент остава постоянен в изключително широк диапазон, а стойността му от 1100 Нм е изумителна – при това с уговорката, че електрониката отнема 220 Нм от реалните възможности, за да предпази силовия тракт от евентуално претоварване.

 

Ходовата част е подсилена с компоненти от бронираната версия на G-класата, като стоманената носеща рама е изцяло съхранена и продължава да изглежда все така непоклатимо солидна. Интериорът е стилно обзаведен с комбинация от фина гладка кожа и алкантара и само няколко видими болта напомнят за прагматичните корени на автомобила. G-класата не се свени да кокетничи с достолепната си възраст - броят на блокажите на диференциалите (три) продължава да бъде по-голям от този на въздушните възглавници (две), а неописуемото излъчване на каросерията, съперничеща по елегантност на кахлена печка, в случая се допълва от свенливо стърчащите изпод праговете кюнци на ауспуховите тръби...

Краткото завъртане на контактния ключ предизвиква брутален рев от четирите дула на изпускателната система, достойни за злобния саундтрак на тунингования V12. Време е скоростният лост да премине в позиция D, а десният крак на водача да заеме мястото си върху педала на газта. Едно леко трепване с палеца е достатъчно, за да стопи последното поколение на Golf GTI до точка в огледалото за обратно виждане, а ако настъпите газта докрай, времето сякаш спира за около секунда. В този миг на трепет трансмисията връща две предавки надолу, а турбокомпресорите си поемат въздух. Следва неописуем рев и G V12 S излита напред като футболна топка при изпълнение на дузпа...

 

При изпреварване е добре първо да се изнесете вляво и чак след това да ускорявате, защото опасността да не успеете да насочите своевременно G-класата по безопасна траектория е напълно реална. При деактивирана система ESP мощността идва в повече дори и на безкомпромисната система за задвижване на четирите колела и нерядко се стига до превъртане на гуми и вибрации в доста флегматичната и пестелива по отношение на обратната връзка с пътя кормилна уредба.

По правите V12 S набира скорост със смазващия устрем на лавина, но смяната на посоката при него изглежда почти толкова трудна за постигане, колкото и при споменатото природно бедствие. Тази версия на G-класата определено не обича завоите, където електрониката се намесва толкова енергично, че прави автомобила не много по-бърз от едновремешния 240 GD. Въпреки спортното окачване и широките гуми динамичното пътно поведение категорично си остава чужда територия за свръхмощния колос.

 

В края на незабравимите часове с Brabus G V12 S спираме сред хладния полъх на пролетната гора, неспособен да разсее горещината от двигателя, стелеща се над предния капак. Погледът на автомобила към заобикалящия свят остава все така мрачен и предизвикателен, сякаш иска да каже – „Драги, купонът може и да свършва, но финалното парти няма да мине без мен!”